Преподобният Агапит Печерски, († 1 юни, XI век)
Когато преподобният наш отец Антоний Печерски бил прославен с дар на изцеления, дошъл при него от Киев в пещерата блаженият Агапит, търсейки душевно изцеление чрез пострижение в светия иночески чин, и го получил.
И той последвал от цялата си душа равноангелния живот на преподобни Антоний, на чиито подвизи бил свидетел: как този велик мъж сам служел на болните и ги изцерявал със своята молитва, но за да скрие дарованието дадено на молитвата му, той им давал билки от тези, с които се хранел като да били целителни. Блаженият Агапит виждал това и се трудел много години, съревнувайки в подвизите на светия старец. Когато някой от братята се разболявал, преподобният оставял килията си (в нея нямало нищо, което могло да се открадне), идвал при болния брат и му служел, като го повдигал, слагал да легне, изнасял на ръцете си и непрестанно молел Бога за спасението на болния, ако и да се удължавала болестта по волята Божия, за да умножи вярата и молитви на Божия раб Агапит. И така, като подражавал на подвизите на преподобни Антоний, блаженият Агапит се сподобил да бъде причастник на също такава благодат: той изцерявал с молитвата си всички болни и по същия начин им давали билките, които си варял за храна. Затова бил наречен лекар. Слухът за него стигнал в града, и мнозина болни идвали при него и си отивали здрави.
По това време в Киев живеел един лекар, родом и по вяра арменец, изкусен в лекуването, подобен на когото до тогава нямало. Само като огледал някой болен, близък до умиране той узнавал и му казвал деня и часа на смъртта, и никога не грешал в това, и не се захващал да лекува такъв човек. Едни такъв болен бил донесен и в Печерския манастир; той бил пръв болярин на княз Всеволод, и арменецът го довел до отчаяние, като му предсказал, че след осем дни ще умре. А блаженият Агапит се помолил за него и му дал да приеме от билките, които сам той ядял, и го направил здрав, след което славата за преподобния се понесла по цялата Руска земя. Арменецът, уязвен от стрелата на завистта, започнал да оскърбява блажения и пратил в Печерския манастир един осъден на смърт, на когото наредил да дадат смъртоносни треви, та като изпие отварата от тях пред Агапит, да умре. А блаженият, като го видял да умира, дал му такива билки каквито и сам ядял, като се помила за него, и така избавил от смърт осъдения на смърт. От това време друговерецът арменец още повече от преди бил настроен против преподобния. И подучил някои свои единоверци да дадат на самия него да изпие отвара от смъртоносни треви. А блаженият я изпил и останал невредим. Понеже Господ, Който е казал: И ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди“ (Марк. 16:18), „знае, как да избави благочестивите от напасти“ (2 Петр. 2:9).
След това заболял в Чернигов княз Владимир Всеволдович Мономах, когото усърдно, но безуспешно лекувал арменецът. Болестта се усилвала. Затова князът, намирайки се вече близо до смъртта, пратил при Печерския игумен (тогава игумен бил Йоан), молейки да изпрати при него в Чернигов блажения Агапит. Като го повикал, игуменът му предал просбата на княза. Но блаженият Агапит, когото никога не били виждали да излиза от манастира и да лекува извън пределите му, отвърнал със смирение: „Ако аз за такава работа отида при княза, то ще трябва да отивам и при всички. Моля те, отче, да ми позволиш да не излизам от манастирските врати заради людската слава, да бягам от която до последния си дъх аз съм обещал пред Бога; ако искаш, аз по-добре да отида в друга страна и да се върна тук, когато премине тази, нужда”. Пратеният от княза, като разбрал, че няма да успее да повика при господаря си самия блажен Агапит, започнал да го моли да му даде поне билка за изцеление. Уговорен от игумена, блаженият дал на пратеника билки от своята храна; и когато те били донесени на княза и той ги приел; оздравял по молитвите на блажния.
Тогава княз Владимир Мономах дошъл сам в Печерския манастир, за да види кой е този, чрез когото Господ му дарувал здраве; той никога не бил виждал блажения и искал да го почете с подаръци. Но Агапит, като не желаел да бъде, прославян на земята, се скрил, и донесеното за него злато князът дал на игумена. Скоро след това същият този Владимир отново изпратил един от своите боляри с много дарове при блажения Агапит. Пратеникът, като го намерил в килията, поставил донесеното пред него. А блаженият му казал: „Чедо, аз никога от никого не съм взимал нещо, защо никога не съм изцелявал с моята сила, но с Христовата; и сега не се нуждая от това”. Боляринът отговорил...Отче този, който ме е пратил, знае, че ти не взимаш нищо, но моля те, за да утешиш твоя духовен син, на когото Бог е дарува чрез тебе здраве, приеми това и го дай, ако искаш, на бедните”. Старецът му отвърнал: „Ако казваш така, ще взема с радост. А на този, който те е пратил, предай, че и всичко останало, което той има, е чуждо, и той нищо не може да вземе със себе си, като си отиде от живота; затова нека го раздаде на бедните. Понеже Господ, Който Сам се намира сред тях, го е избавил от смърт. А аз не съм направил нищо. Моля го да не отказва да ме послуша в това, за да не по-страда повече”. Като казал това, Агапит взел донесеното злато, като че за да го скрие, изнесъл го от килията и го хвърлил, а сам побягнал и се скрил. А боляринът, който скоро след това излязъл, видял всички дарове, захвърлени прел вратата. Той ги събрал и ги дал на игумена Йоан. Като се върнал при княза, разказал му за блажения всичко, което видял и чул, и всички разбрали, че той е истински раб Божи, който очаква награда само от Него Единия, а не от хората. И князът, като не се осмелявал да не послуша светеца, започнал щедро да раздава имота си на бедните.
След много трудове и богоугодни подвизи се разболял и сам този безвъзмезден лекар блаженият старец Агапит. Като узнал това, гореспоменатият лекар арменец дошъл да го посети и повел с него разговор за лекарското изкуство, питайки го c какви билки се лекува тази болест. Блаженият отвърнал: „С тези, с които Сам Господ, като Лекар на душите и телата, ще даде здраве”. Арменецът разбрал, че той не е сведущ в лекуването, и казал на своите: „Нищо не умее този човек от нашето изкуство”. После го взел за ръката и казал:„Казвам ви истината: на третия ден той ще умре. А ако се промени думата ми, тогава аз ще променя живота си и ще сам такъв монах”. Блаженият с гняв казал: „Такъв ли е способът на твоето лечение, че повече говориш за смърт отколкото за помощ? Ако си изкусен, дай ми живот. А ако това не е в твоя власт, защо ми досаждаш, като ме осъждаш на смърт след три дни? Бог ми извести, че аз ще отида при него след като изминат три месеца”. Арменецът отново казал: „Ти вече целият си се изменил; такива като тебе не живеят никога повече от третия ден”. Старецът така бил изнемогнал, че вече не можел да се движи. Между това при преподобния Агапит, сам толкова тежко болен, донесли от Киев друг болен за изцеление. Блаженият чрез чудесната им помощ станал, сякаш не боледувал, и като взел своите тайни билки, които ползвал за храна, ги показал на арменеца с думите: „Ето билките, които ми служат за лекарство. Виж и разбери”. А той погледнал и казал на светеца: те не са от нашите, но мисля че са от Александрия”. Блажният се надсмял над невежеството му, дал на болния да изпие от тези билки и като се помолил, направил го здрав. После казал на арменеца: „Чедо, моля те, яж от тези билки заедно с мен, ако искаш; защото нямам с какво да те нагостя. Арменецът му отвърнал: „Ние, отче, постим четири дни през този месец и сега е пост”. Като чул това, блаженият казал: ,.Кой си ти и от коя вяра?” Той отговорил: „Нима ти не си чувал за мене, че съм арменец? Блаженият му казал: Как тогава си се осмелил да влезеш тук, да оскверниш моята килия и да държиш моята грешна ръка!? Излез от килията ми иноверецо и нечестивецо!”
След това блаженият Агапит, както предсказал, преживял три месеца и като боледувал малко, отишъл при Господа в първия ден на месец юни. И за това, че той бил на земята безвъзмезден лекар, получил голяма награда - вече на небето, където няма болест. Братята приготвили неговите честни мощи по обичая и ги погребали с молитви в пещерата на преподобни Антоний.
След смъртта на светеца, арменецът дошъл в Печерския манастир и казал на игумена: „От това време аз оставям арменската ерес и истинно вярвам в Господа Иисуса Христа, на Когото желая да служа в светия иночески чин. Защото ми се яви блаженият Агапит, като ми каза: „Ти обеща да приемеш иноческия образ, а ако излъжеш, то заедно с живота си ще погубиш и душата си”. И аз вярвам, че явилият ми се е свят, защото ако той би искал дълго да живее тук, Бог би му дарувал това. Аз мислех, че той няма да преживее и три дни, а Бог му прибави три месеца. И ако аз бих казал, че той ням да преживее три месеца, той би преживял три години. И сега мисля, че той сам е искал да си отиде от нас, както светецът желае Царството на светците. И ако Бог го е взел от временния живот в тази обител, Той му е дал вечен живот в Небесните обители. Затова аз желая по-скоро да изпълня заповедта на този свят мъж”. Като изслушал тези думи от арменеца, игуменът го постригал в светия иночески чин, като дал наставления на лекаря на чужди тела да бъде изкусен в лекуването на своята душа, подражавайки на блажения Агапит. Той прекарал живота си в богоугодни подвизи и в Печерски манастир приел блажена кончина в чест на лекаря на душите и телата - нашия Господ Иисус Христос, на Когото да бъде слава с безначалния Негов Отец и с Пресветия Благ и Животворящ Дух сега и винаги, и във вечни векове. Амин.
Източник: Киево-Печерски Патерик; Сборник с жития на светците, които се подвизавали в Киево-Печерската лавра; Издава Белочерковски манастир „Св.св. Петър и Павел“, Бяла Черква; С. 181 – 186.