Преподобни Дионисий Глушицки, игумен († 1 юни, 1362 – 1437)
Родом от Вологда нашият свят отец Дионисий е един от най-големите подвижници на Северна Теваида (Вижте А. Муравиев, Руската Тевиада на север, Санкт Петербург, 1855 г.) който е общувал с някои от най-значимите фигури на Руското монашество, включително свети Кирил Белоезерски († 9 юни), чийто портрет е нарисувал.
В монашеското дело свети Дионисий поддържал светоотеческия опит на свети Кирил за вътрешна духовна дейност и любов към бедните в северните райони на Русия. Освен това той комбинира в себе си атонските традиции на своя духовен отец свети Дионисий с традициите на свети Сергий Радонежки († 25 септември и 5 юли).
Духовният му отец е свети Дионисий Атонски († 18 октомври), който по-късно е избран за ростовски архиепископ. Не след дълго той ръкоположи младия Дионисий за монах в Спасо-Каменския манастир и имайки силна любов към него му даде личното си име. След девет години той напусна манастира, с благословията на своя отец и отиде с ученика си Пахомий в отдалечен район, известен като Свети Лука, защото някога на това място е имало манастир, който е бил посветен на светия апостол и евангелист Лука († 18 октомври).
Двамата монаси построили църква и я посветили на Свети Николай Мирликийски († 6 декември). Търсещи още по-голяма усамотение, един ден през 1393 година свети Дионисий оставил Пахомий в Свети Лука и започна да навлиза по-дълбоко във Вологодската гора, за да не бъде лишен от възможност да усили своите аскетични подвизи. Същата вечер той реши да почива през нощта край река Глушица. Докато спеше, той чу звън на камбани, които прие като знак, че трябва да построи там манастир. Свети Дионисий направил суров подслон от клони за себе си близо до птица-черешово дърво. Малките черни череши съдържат танин и имат горчиво-сладък вкус. По-късно свети Дионисий давал от тези череши на болните и те получаваха изцеление от тях.
Скоро около светеца започнали да се събират ученици, не само мъже, но и жени, които жадували да служат на Бога. Когато много учениците започнали да се събират около него, станало необходимо да се изграждат килии, в които да се настанят. По тази причина местен княз заповядал да се изчисти място за сграда на манастир. Така са построени първите монашески килии, а също и малка църква в чест на Покров Богородичен (1 октомври).
Броят на монасите се увеличил и една нощ свети Дионисий сънувал младеж, който му казал да построи по-голяма църква. Благовестителят също му казал, че винаги ще има закрилата на Божията майка.
На сутринта след утриннята той уведомил братята за своя сън и им казал, че трябва да се подчиняват на повелите на младежа. Така се започна строителството на църква, която беше построена и украсена с икони, рисувани от свети Дионисий. Неговата Успенска икона, се прослави с чудеса и бе дарена на манастира на Седемте хълма намираше при река Глушица.
През 1407 г. княз Георги Боктюжински изрази желанието си да дари средства за основаването на нов Глшицки манастир. Свети Дионисий не позволил да направи това, но го благослови да осигури храна за братята.
Когато този манастир се пренасели, свети Дионисий намери изолирано място, наречено Сосновецк (именувано така заради големия стар бор, който растеше там) на брега на река Глушица. Там той построил църква в чест на свети Йоан Кръстител и няколко килии за братята, които искали по-голямо уединение.
Праведникът увеличи своите аскетичните подвизи, като стоеше на молитва през цяла нощ и се хранеше само с хляб и вода. Той дори изкопа собствения си гроб. Веднъж светеца каза на братята, че те трябва да останат на това място, но само ако го погребат тук. Той ги увери, че ако останат, те ще получат наградата си от Бога. Но ако по някаква причина не го погребат тук, той обяви, че те не трябва да остават. След време Глушицкият манастир е изоставен, но монаси до последно време продължават да живеят в Сосновския манастир.
Свети Дионисий е първият, основал женски манастир с атонски Типикон (устав, бел.ред.). След посещение в Ростов, при неговият отец Дионисий, той се върна в своя манастир и основава женски манастир близо до него, посвещавайки го на свети Леоний Ростовски († 23 май). Манастирът се прослави като модел на монашеския живот за жени.
По време на глад свети Дионисий раздаваше милостиня на всички, които дойдоха в манастира за помощ. Когато броят на хората се увеличи поради милосърдието на Дионисий, управителят го уведоми, че запасите на манастира са почти изчерпани. Свети Дионисий го смъмри и каза, че даването на милостиня ще бъде от голяма полза за монасите в Страшния съд. Даването на бедните, казваше той е като даване на заем на самия Бог.
Преди смъртта си той избра своя ученик свети Амфилохий като свой наследник. Светецът също чул глас от Божията Майка, обещавайки му че ще защити братята на манастира от всяко зло и нужда.
Последното влошаване здравето на светеца започна на 29 май 1437 година и заедно с това светителят получи предизвестие, че ще почине след три дни. Рано сутринта на 1 юни той помоли своя ученик свети Макарий да отслужи Божествената литургия, за да може да получи Свето Причастие за последен път. След службата той повика братята при него, за да ги благослови и да се прости с тях. В шест сутринта лицето му грееше с божествено излъчване и мирно той предаде душата си на Бога на 75-годишна възраст. Килията се изпълни с благоухаене аромат и свети Амфилохий видя корона на главата на своя Духовен Отец.
Много от учениците на свети Дионисий също станаха игумени на други манастири. Сред тях са свети Амфилохий Глушицки († 12 октомври), който през 1452 г. почива и свети Григорий Пелшемски († 30 септември). Този свят чудотворец заспал в Господа през 1451 г. Той и свети Дионисий имали такава взаимна любов, че сякаш били едно цяло. Свети Дионисий му казал: „Правете добро, докато имате време, бъдете верни в прославянето на Бога и вършенето на Неговата воля.“ Свети Макарий Сосновецки († 12 октомври и 13 май) също е бил ученик. Светителя завършва хода на своя богоугоден живот през 1480 година.
Свети Дионисий е погребан в Сосновец, в съответствие с неговото желание. По неговите свети молитви и ние да можем също да бъдем удостоени с Царството Небесно.
Превод Vseh†Svetih: Oca.org/saints/lives/