Св. преподобни Шио* чудотворец от Грузия († 9 май, VI век)
Светият и богоносен наш отец Шио* произхождал от Сирийската страна, от град Антиохия, който някога се славел с множество велики и свети мъже. Преподобният се родил от благочестиви и богати родители, чиито имена останали неизвестни за нас. Други деца, освен свети Шио, те нямали. Той бил единствената им утеха на тяхната старост и наследник на огромното им имущество. Щастливите родители възпитавали този плод на своя благочестив съпружески живот с голямо старание: сами ръководели в изучаването на словото Божие и старателно наблюдавали той добре да разбира изучаваното.
*Грузинска форма на името Симеон. Б. пр.
*Манастирът на св. Шио се намира на 30 версти (32 км, б. пр.) от гр. Тифлис, в Душетска околия, на левия бряг на река Кура, в Саркинетските планини. Жизнеописанието на св. Шио е съставено от неговия сподвижник Мартирий Грък (в света Йоан), който познавал светеца още в Антиохия. То било написано първоначално на гръцки и пратено от Константинопол в Грузия. Това жизнеописание и двете молитви към св. Шио следва да бъдат отнесени към съвсем немногото достигнали до нас паметници на древната църковна грузинска писменост, наред с оригинала на житието на св. равноапостолна Нина.
Свети Шио охотно възприемал благочестивите съвети на родителите си и като добра земя подхранвал душата си с техните наставления, постоянно се упражнявал в четене на Свещеното Писание и се стараел да го заучава наизуст. Той всякога носел със себе си Евангелието, посланията на апостол Павел и Псалтира. На шестнадесетгодишна възраст блаженият Шио така добре разбирал и тълкувал словото Божие, че мнозина се удивявали на неговия необикновен разум.
Тези успехи обаче не радвали особено любещите го родители. Те се опасявали, че силното умствено напрежение може да има лоши последствия, и често молели сина си да си дава почивка. Те дори решили веднъж да отнемат от него книгите, което силно наскърбило блажения отрок. Тогава Шио казал на родителите си: „Защо прекъснахте моите Божествени размишления? Който не се поучава постоянно в Божия закон, той е твърде далеч от Царството Небесно и става роб на дявола. Ето виждате към какво ме водите, добри мои родители. Отдайте ми моите съкровища”. И много друго той им говорил, молейки да му върнат Божествените книги. След този случай, родителите на блажения Шио не стеснявали вече свободата на своя син и той преуспявал с възрастта си в страх Божий и в изучаване на Свещеното Писание, и станал изпълнен с благодат, като маслинено дърво в дома Господен (Пс. 51-10)
Когато преподобни Шио станал на двадесет години, явил, се великият Йоан, който подобно на светла звезда просвещавал всички антиохийци. Той живеел близо до Антиохия в пустинята с множество ученици. При този именно велик пастир дошъл свети Шио тайно от своите родители. Той паднал в нозете му, прегръщал ги и ги целувал. Свети Йоан, като познал с духа си благоразумието на юношата, неговото смирение, силата и висотата на ума му, му казал: „Чедо мое Шио!“ Юношата се смутил, като чул името си, което скривал, и бил радостен, че намерил този когото търсел – своя бъдещ учител и наставник. Свети Йоан отново му казал: „Сине мой Шио, защо се смути? Затова ли, че Господ ми откри твоето име? Ако вярваш в светото Евангелие, което ти така много обичаш, то не се съмнявай, че за вярата всичко е възможно". След това свети Йоан го повдигнал от земята, целунал го и благословил. После се обърнал към своите ученици и тихо казал: „Ето, Господ Си избра този отрок, изпълни го с благодатта на Светия Дух и той ще бъде отец на мнозина, ръководейки ги със своите добродетели. Той ще бъде светилник, стоящ на свещник, за да свети на мнозина”. После преподобни Йоан се обърнал към свети Шио и казал: „Сине мой, блажен си ти, защото ще бъдеш велик пред Бога; блажен ще бъда и аз затова, че ще се нарека отец на такъв отец на отците”. Тези думи дълго останали в съзнанието на преподобни Шио. Той се радвал за тях и размишлява! „Какво трябва да означава казаното от светия старец?”
На другия ден свети Йоан казал на преподобни Шио „Сине мой, иди си сега у дома, вземи благословение от родителите си, а после се върни при мен. Божията благодат да те запази и да те укрепи!”
Блаженият Шио силно се наскърбил, опасявайки се, че родителите му няма да му дадат благословение, когато узнаят за намерението му да приеме монашество. Но свети Йоан го утешил, казвайки: „Повярвай ми, Шио, че твоите родите още преди тебе ще приемат ангелския образ. Отиди. Бог да бъде твой Спътник и Твърдиня!”
Свети Шио, като получил благословение от свети Йоан и братята, се отправил към дома на родителите си. Наближавайки до дома, той мислел как да се оправдае пред родителите за това. че без тяхното знание ги напуснал толкова задълго, а междувременно се радвал духом за своето намерение.
В един неделен ден родителите на свети Шио отишли на църква за да присъстват на Божествената Литургия. Преподобният също тръгнал след тях и по обичая си застанал редом с баща си. Когато на Литургията дяконът започнал да чете Евангелието, блаженият Шио казал на своя баща:
Господарю мой, да застанем под светото Евангелие, понеже съм слушал от духовни люде, че ако някой застане под Евангелието докато то се чете, той бива свободен от разни болести и немощи”. Бащата се съгласил, тръгнал с преподобния и застанал под Евангелието, като наклонил глава. Дяконът четял следните думи: „Ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик ” (Лук. 14:26).
Литургията свършила по реда си, и свети Шио с родителите си тръгнал към къщи. Когато седнали на масата, по време на обяда преподобният започнал да пита баща си: „Господарю мой, какво означават думите на прочетеното днес Евангелие? И какво ни пречи да бъдем ученици на Господа Иисуса Христа, за да получим от Него стократно в бъдещия век за малкото тук? И каква е ползата от този свят, ако придобием дори и земните царства?”
Словата на блажения подействали в сърцето на бащата и той отвърнал: „Сине мой, ти виждаш, че аз и майка ти сме вече стари, а ти си единственият наш наследник. Ако искаш, ние ще изберем монашеския живот, а ти се ожени и наследи всичкото наше имущество – ето, то цялото е пред тебе, приеми властта над него”.
Зарадвал се на тези думи свети Шио и си казал: „Когато родителите ми приемат иночество, аз ще съм свободен и ще мога да правя всичко, което искам”. Като си спомнил предсказанието на свети Йоан, преподобният отвърнал на своите добри родители: „Господари мои, добра мисъл ви внушил Бог. Без бавене принесете Нему тази благоприятна жертва изберете за себе си манастир, а на следващата година ако бъде угодно на Бога, аз ще взема за себе си жена”.
Като убедил в това родителите си, блаженият Шио отвел отначало майка си в девически манастир, където тя приела иночество. Светецът й дал следното наставление: ,,Майко моя, поучавай се в закона Господен и остани вярна на твоя обет, даден на Иисуса Христа пред светия Господен олтар Мен повече не ще можеш да видиш, както и баща ми. Бъди покорна на игуменията и на всички твои сестри, не се безпокой за мене, а само не забравяй мене и баща ми в своите молитви!” След това свети Шио със сълзи се простил със своята майка, целунал я за последно и си тръгнал от девическия манастир.
После проводил и баща си в манастир, където той се облякъл в светата схима. Като получил от баща си благословение и го целунал за последен път, и като му казал много за търпението и духовните подвизи, свети Шио се простил с него. След това преподобният направил много пожертвования от имуществото си в двата манастира, в които постъпили родителите му.
Така свети Шио получил свобода, раздал всичкото имущество, останало от родителите му: една част раздал на бедните, а друга част пожертвал за манастири и освободил робите. А сам взел само светото Евангелие и Псалтира, оставил всички свои дела, отрекъл се от всичко заради Христа и побързал към отдавна желаната цел.
Накрая преподобният дошъл при свети Йоан и като се поклонил, приел от него благословение. Свети Йоан, виждайки юношата, се зарадвал и казал: „Сине мой Шио, блажен си ти. задето си положил ръка на ралото и не поглеждаш назад (ср. Лук. 9:62). Истина ти казвам и те уверявам, че ти без труд ще се освободиш от вражеските нападения, защото пламенно си възлюбил Христа и с твърда вяра си изпълнил Неговата заповед“.
След това свети Шио помолил свети Йоан да го постриже в монашество и да го причисли към своите ученици-иноци. Свети Йоан, виждайки голямата любов на юношата към монашеството, без повече да се бави възложил ръце върху Шио, надянал му светата схима и по време на обличането на блажения в схимата видял, че лицето му станало светло, подобно на лицето на небесен Ангел.
Новопостриганият преподобни Шио постепенно възхождал от съвършенство в съвършенство. Той като финиково дърво, посадено край водните потоци на Божествения разум (ср. Пс.1:3) бил обременен със сладките и благоухаещи плодове на благодатта. Като слушал поученията на свети Йоан, той узнал изцяло пътя на монашеския живот и възлязъл до мярата на великите Отци. Сам неговият наставник свети Йоан се удивявал на блажения Шио и на тъй силно действащата в него Господня благодат. Свети Шио разкъсвал всички дяволски козни като паяжина и получил от Господа благодат да изцелява болни от всякакви болести и обхванати от нечисти духове. Но при висотата на подвизите си и при пълнотата на Господнята благодат в него, свети Шио бил кротък и в сърцето му нямало никаква следа от високомерие и гордост. Смирението го направило такъв, че той наричал себе си „червей, а не човек” (Пс. 21:7).
Когато изминали двадесет години след като свети Шио встъпил в иночество, свети Йоан имал откровение свише да избере от учениците си дванадесет и да се отправи с тях в Иверската (Грузинската) страна, за да утвърди там във вярата обърнатите от света равноапостолна Нина към Христа грузиннци. За това видение свети Йоан разказал на всички свои Ученици. След дълги молитви той избрал дванадесет иноци, изпълнени с Божия благодат, сред които бил и блаженият Шио – крепостта и твърдинята на Грузинското царство*.
*Пристигането на св. Шио в Иверия се отнася към първата половина на VI век, при царуването на Парсман VI (541-555). Виж: История Грузинской Церкви, II изд., стр. 40.
Св. Йоан се отправил в далечния път със своите богизбрани, ученици. Те достигнали град Мцхета и били радущно приети от тогавашния католикос Евлавий. Преподобният, наставник на иноците прекарал в град Мцхета три години със своите ученици, и заедно с тях след това възлязъл на планината Зедазен. След като две години пребивавали на планината, една нощ се явила на свети Йоан Царицата на небето и земята – Владичицата Богородица Мария с равноапостолната Нина и му заповядала да разпрати учениците си в различни места на страната да проповядват.
Като се събудил, той събрал учениците, обявил им повелението на света Богородица и света Нина, и след това наредил да се приготвят да изпълнят волята Божия – да се отправят там, където на всекиго от тях укаже Сам Светият Дух. Тежко било за чедата да се разделят със своя възлюбен отец, но никой не смеел да му се противи, знаейки, че това, което им казва, е волята Господня. Преди всичко свети Йоан представил своите ученици на католикоса, изпросвайки от него благословение за предстоящия им подвиг. Католикосът, като ги благословил и се помолил за тях, заповядал на всекиго от тях да си вземе за помощник по един инок.
Единствено свети Шио, любещ пустинята и уединения живот, молил своя учител да го благослови за отшелничество. Св. Йоан му позволил това, като казал: „Чедо мое! Върви, където те поведе Сам Господ. Нашият Владика Господ Иисус Христос на мен ми откри, че ти трябва да водиш уединен живот, а между това ще бъдеш авва на голяма лавра. Но по-напред се яви пред католикоса, вземи неговото благословение и нека Господ да бъде с тебе всякога. Той никъде не е оставял мене, смирения, в борбата с лукавите духове; Той Ше бъде твой Покровител и Утешител и ще разруши за тебе всяко дяволско коварство и хитрост.
Свети Шио, като получил благословение за пустинножителство от своя възлюбен учител, а след това и от католикоса Евлавий, се отправил на запад от град Мцхета, в места непроходими за хората сред планинските гори. Той се пробирал през страшни и диви скали и накрая влязъл в дълбок, безводен пролом, изпълнен с диви зверове и отровни гадини. Когато свети Шио се огледал наоколо, тази съвършено уединена пустиня му се понравила – тя била сякаш нарочно защитена чрез отвесни и изключително стръмни стени на пясъчна планина от людските погледи и от светския метеж. Той издигнал очи и ръце към небето и казал: Господи Иисусе Христе, Боже мой! На това място да намери покой смиреният Твой раб! Укрепи ме с Твоята благодат, по молитвите на моя отец Йоан!”
На северната страна, над отвесна скала на стръмния бряг на река Кура свети Шио намерил тясна пещера, достатъчна, за да укрие неговото тяло. Там той се заселил, предавайки себе си на волята Божия, като не се безпокоял нито за храна, нито за питие, нито за друго някакво човешко утешение. Той прекарал там четиридесет дни в пост и молитва, без да вкуси нито залък хляб, а ядял само някои треви и то по много малко, и пиел по малко вода.
Така започнал свети Шио своя отшелнически живот. На пълно отрекъл се от света, той предал тялото си на изнуряване и болки, като го покорил на духа чрез високи духовни подвизи, и очаквал единствено от Бога помощ и укрепяване в борбата с козните на дявола.
Трудно е да се опишат всичките дяволски нападения над светеца: врагът на спасението използвал всевъзможни начина да уязви отшелника. Виждайки неуспеха на своите опити, Дяволът започнал да устрашава подвижника, преобразявайки се ту в някой страшен звяр, ту в отвратителна гадина.
Веднъж по време на молитвата на светия и преподобен Шио при него се събрало множество бесове. С ужасен шум и викове те се приготвили смъртно да го поразят, но блаженият без ни най-малко да се смути, довършил своята пламенна молитва. След това той излязъл от пещерата, обърнал се към злите духове и им казал: „Окаяни, нима не знаете, че там където присъства Господнята благодат, вие сте напълно безсилни? Много дни вие всячески се опитвате да ме уловите с хитрост и лукавство, но можахте ли нещо да ми сторите? Това е защото Господ Бог е моят живот, моя сила и песен (Пс. 117.14). Не се страхувам от вас и ви казвам в името на нашия Господ Иисус Христос: вървете си и се махнете от мене, всички, които вършите беззаконие! (Пс. 6:9)” Бесовете, оставяйки го, казали: „Горд монах! Ето, нашият княз, който сега е зает с убийството на Йоан, утре ще дойде тук и ще те погуби”.
Цяла нощ след това блаженият Шио прекарал в молитва вън от пещерата. С издигнати към небето ръце той се молел на Бога да му изпрати Господ свише помощ и да му дарува сила против видимите и невидимите му врагове.
Към сутринта блаженият Шио видял в пещерата си необикновена светлина. Като обонял неизразимо благоухание и като почувствал необикновена радост в душата си, той чул от пещерата глас, който му казвал: „Шио, верни рабе на Моя Син!” И свети Шио видял на входа на пещерата Преславната Дева Богородица. До Нея стоял величествен мъж, имащ вид на подвижник, а също множество свети небожители. А над пещерата се виждало безчислено множество Небесни Сили, които пеели Трисветата песен с пресладки гласове. Всички свети Ангели били украсени със знака на светия Кръст. От страх и трепет и от ослепителната светлина, излизаща от Божията Майка, свети Шио паднал по лице на земята. Пресветата Дева се доближила до него и като го докоснала с края на жезъла си, който държала в ръце, казала „Стани!” Свети Шио по повелението на Владичицата на света станал, а Пресвета Богородица му подала част от нещо по своята белота подобно на сняг, и казала: „Аз съм Родителката на Христа Бога, Когото ти така си възлюбил, а стояшият тук с Мен е Йоан Кръстител. Ние видяхме твоята любов към Моя Син Иисус и дойдохме да те утешим. Вкуси което е в ръката ти и от това време се препитавай с онова, което ще ти
се дава от небето, и повече не се опасявай от борбата с дявола защото ти получи благодат от Бога. Тази пустиня ще се напълни с богоносни мъже и те ще подражават на твоя живот и ще те ублажават вовеки”. След това небесното явление свършило.
Когато след това дивно явление свети Шио дошъл на себе си, той ясно видял, че се намира под покровителството на Бога и на Пречистата Богородица. След това, когато изял полученото от ръцете на Божията Майка, устата му се изпълва с необикновена сладост и той възкликнал: „О, Иисусе, Благий и Човеколюбиви, Който си се родил от Светата Дева! Ти, Който си спасил въведените в съблазън от дявола, и сега от вражеските мрежи тези, които се надяват на Тебе изповядват Твоето въплъщение! О, Владико Господи! Подай на мене, Твоя недостоен раб, сила да пребъда с търпение на това място и да прекарам остатъка от дните си в Християнска добродетел. Удостой и мене с другите, помилвани от Тебе, да видя в блажената вечност неизречената светлина на твоето лице, по молитвите на нашата Владичица Богородица и Приснодева Мария, на светите славни апостоли, и по молитвите на светия наш отец Йоан”. Молейки се така, свети Шио стоял на колене, оросявайки земята с горещи сълзи, той се предал на още по-строг пост.
След няколко дни пост светият подвижник бил утешен чрез видимо явяване на Божия Промисъл за него. Този, Който чрез враната препитал пророк Илия в пустинята, ежедневно чрез гълъб пращал на свети Шио бял и чист хляб за подкрепяване на тялото му, и заповядал на скалата да – извира достатъчно вода за утоляване на жаждата му.
Преподобният, виждайки явната Божия милост към себе си, от пълнотата на благодарното си сърце възнасял към Господа пламенни молитви и казвал: „О, Господи, Боже славни, Утешение на всички! Да бъде Твоето име благословено вовеки! Велика е Твоята милост върху всички нас! Ти по Своята велика благост промисляш за всички, и върху мен, недостойния и непотребен Твой раб, си излял великата Си благост и се грижиш за мен”.
Като имал Бога за Покровител, блаженият Шио възхождал от сила в сила (Пс. 83:8). Той все повече прибавял подвизи към подвизите си, и в борбата с невидимите врагове бил силен и непобедим. Неустрашимо потъпквал всички техни коварства и ги отблъсквал. Негова непрестанна молитва били думите на Псалмопевеца: „Господ е моя светлина и мое спасение; от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша? ” (Пс. 26: 1) и пр.
След известно време, на Всевишния било угодно да открие на хората този сияещ светилник, та те, като видят добрите му дела, да прославят Небесния Отец (Мат. 5: 16).
Веднъж царедворецьт и началник на силната крепост Насдаки* по име Евагрий - човек, роден от християни и възпитан в благочестие, излязъл на лов със своите деца и слуги. Преминавайки река Кура, той се отправил в тази посока, където живеел свети Шио. Като наближил мястото, където пребивавал светецът, той се спрял, а спътниците си пратил да подгонят дивеча. Следейки онова, което правели ловците, той за свое удивление забелязал и гълъба, който носел храна в човката си и полетял в пещерата. Евагрий запомнил това място и като ловувал достатъчно, върнал се у дома.
На другия ден той отново тръгнал на лов със същите хора и по същия път и застанал отново на мястото, което бил запомнил. Наблюдавайки ловците, той отново видял съшия гълъб, който носел храна в човката си и, както и преди полетял в пещерата. Евагрий се удивил на това и пожелал да узнае какво означава то. Като се приближил до пещерата, той видял човек, който се молел на колене с издигнати към небето ръце. Евагрий бил поразен и помислил в себе си: „Какво прави този човек тук?” А после попитал: „Кой си ти и откъде си човече Божий?” Светият отшелник му отвърнал: „Аз съм странник. Хваля Бога в тази тясна пещера, далеч от светските тревоги. В уединение искам да завърша дните на своя живот, за да бъда приятен на Бога”.
Евагрий се възпламенил от любов към Господа и възкликнал: „Жив е Бог и жива душата ти, от това време аз няма да те оставя и няма да се върна у дома си!” „Сине мой – казал му свети Шио, – ти не можеш да понесеш суровостта и оскъдността на тази пустиня. Твоето лице показва в каква изнеженост си възпитан – върни се по-добре в своя дом и имай всякога в душата си страх Божий, който ще те запази от всички беди и скърби”. На това Евагрий му отговорил: „Аз съм готов да умра тук с тебе. Няма да те оставя, богоносни отче – предпочитам оскъдността и суровостта на тази пустиня пред суетния, изпълнен с наслаждения свят”.
„Ако е така – казал свети Шио, – то изпълни това, което ще ти кажа”. „Готов съм с радост да изпълня всички твои повеления” – отвърнал Евагрий. Преподобният му дал своя жезъл и казал: „Върви, сине мой, у дома, и когато стигнеш до река Кура, удари с този жезъл водите на реката и чрез силата на нашия Господ Иисус Христос водата ще се раздели, и ти ще преминеш по дъното като по сухо. Когато пристигнеш у дома, раздай имота си, а после се върни тук при мене. На обратния път, когато отново дойдеш до реката, постъпи както и преди. И ако видиш, че водата ти даде път, то бързай по-скоро да дойдеш при мене – значи ти си избран от Бога. Ако пък моят жезъл няма предишната сила, то върни се у Дома и знай, че твоето намерение не е угодно на Бога”.
Евагрий, въпреки всичкото си нежелание да се разлъчи от богоносния отец, се покорил на повелята му и обещал непременно да се върне при него. Но в същото време мислел в себе си: „Да не би светецът да измени мястото, където живее и да не би да отиде някъде по-надалеч”. Свети Шио, виждайки послушанието, а заедно с това и недоверието на Евагрий го уверил с клетва, че ще остане на своето място докато той се върне от дома си. Евагрий, като получил такова уверение се отправил към дома си. Стигайки до споменатата река, той направил каквото му наредил светецът: ударил с жезъла по водата и за негово изумление тази голяма река му отворила своето дъно, и той преминал през нея като по суша.
Като дошъл у дома си, Евагрий по наставлението на светия отец раздал имота си на бедните и с радост избягал от света и от родствениците си, като Лот в Сигор (Бит. 19: 22-23) – при Божия раб Шио, без да се оглежда назад нито с поглед, нито с ум, опасявайки се да не изгуби Небесното Царство, ако е далеч от Божия угодник. Евагрий отново стигнал до реката и ударил с жезъла по нея, а реката му дала път и той отново без труд я преминал.
Като дошъл при свети Шио, Евагрий му се поклонил до нозете и казал: „Изпълних твоята повеля и ето, аз съм пред тебе и съм готов да изпълня твоята воля”.
Преподобният му отговорил: „Заради твоето послушание да те укрепи нашият Господ Иисус Христос. Да ти даде Той мъжество да събориш под нозете си силния и лукав враг на нашето спасение. Спасявай се, Евагрий, и бъди бодър, понеже изкусителят неуморно се старае да ни отклони от Господния път. Врагът разпростира пред нас навсякъде своите мрежи: пази се, за да не би той да посее в пшеницата на твоя ум вредни плевели (Мат. 13: 24-30) и да не би да те върне отново в света”. И още много друго свети Шио поучавал Евагрий. наставлявайки го как да се бори с дявола за своето спасение.
След това Евагрий паднал в нозете на свети Шио и молел да го постриже в монашество. Отшелникът не му отказал, възложил ръце на главата му и рекъл: „Ето, сине мой, аз възлагам моите ръце на твоята глава. А Господ Бог наш невидимо да простре Своята всесилна десница върху тебе и да те благослови”. После свети Шио го облякъл в схима и започнал да го учи и наставлява, как е нужно в ангелския образ да се отрече от себе си и да последва Господа Иисуса. След това преподобният учил Евагрий кога трябва да се моли, кога да стои, кога да се труди и кога да почива. След дълги наставления, блаженият показал на Евагрий отделна пещера близо до своята и му наредил да се засели там и да започне своя подвиг на борба с дявола.
От това време името на свети Шио станало известно по цялата околност. Мнозина идвали при него и постъпвали в неговата обител, приемайки ангелския образ. Всеки, който приемал монашество, издълбавал за себе си отделна пещера, близо до пещерата на преподобни Евагрий. Свети Шио излизал от своята пещера при братята само в неделя, за да ги наставлява, а всичкото останало време прекарвал в уединение в своята пещера.
Веднъж свети Шио видял един монах, който носел вода в стомна, но като паднал на земята, счупил стомната и водата се разляла. Тази загуба силно наскърбила монаха: товарът му струвал много труд, тъй като той носел водата от далечно място. Дълбоко огорчен, той стоял над разбития съд и горчиво плачел. Свети Шио не можел да не съчувства на скръбта на брата и за своя утеха видял Ангел, стоящ при скалата и с копие сякаш копаещ земята, за да избликне от скалата вода, която и потекла тозчас. Свети Шио се обърнал към наскърбения брат и казал: „Бог заради твоите сълзи и благочестие направи чрез Ангел да изтича вода на това място. Тя ще е достатъчна за цялото братство”. Тогава там имало двадесет и пет иноци, и сега те можели вече без труд да си доставят вода.
С течение на времето братството все повече и повече Се умножавало, а между това иноците нямали църква за общо богослужение. Веднъж всички братя се събрали при свети Шио и молели от него позволение да построят у себе си църква. Блаженият Шио, като чул просбата на цялото братство, станал от мястото си и излязъл от пещерата, отправил се с тях на изток и възлязъл на върха на намиращата се наблизо планина*.
*На тази планина впоследствие бил построен храм за чест и слава на Животворящия Кръст Господен, който храм имал дължина 2,5 сажена (5,4 м, б.пр) и ширина 1,5 сажена (3,24 м, б.пр.) цял бил изписан с византийска иконопис с позлата, която била превъзходно изработена. Входът в храма е от северната страна, над входа има голям купол, служещ за камбанария, поддържан от големи колони.
Тук той застанал на колене с всичките свои ученици и със сълзи се молел на Бога, просейки от Него, Той Сам да покаже място за строеж на храм за славословие на Неговото свято име.
Дълго стоял светецът на молитва, а след като я свършил, станал и помолил да му дадат горещи въглени. Въглените били донесени. Тогава свети Шио ги поставил на дланта на лявата си ръка, осенил въглените с кръстното знамение, след което наредил на всички иноци да издигнат ръце към небето и да пеят: „Кирие елейсон*”. Тази молитва продължила около час.
*“Господи помилуй“ на гръцки език.
Димът от горящия тамян подобно на стълб се издигнал високо нагоре. После стълбът от дима изменил посоката си и тръгнал от изток на запад към пролома, където били пещерите на иноците, и отново се издигнал нагоре. Виждайки това, свети Шио побързал с братята към това място, над което димът от горящия тамян се издигнал нагоре. Сам, вървейки отпред, носел в лявата си ръка горящите въглени с тамян, а след него следвало цялото братство. Когато дошли на това място, където димът подобно на стълб стоял във въздуха, разбрали, че това място е избрал Сам Господ за строеж на храм за слава на Неговото име. У свети Шио още два часа горял тамянът върху въглените на ръката му, след което той покадил братята и хвърлил от ръката си горящите въглени.
След това свети Шио взел кирка, три пъти ударил по земята под самия стълб от дима на тамяна и казал: „Слава на Тебе, Боже, Който си прославян в три Лица и в едно Същество! Боже Велики! Направи на това място храм на Твоята слава!” После той отишъл малко по на юг, ударил пак три пъти с кирката по земята и казал: „Всесвета Богородице Марие, родила по плът Словото Божие, утвърди на това място дом на Твоето величие!” Като отишъл и от това място на юг, той ударил с кирката над една пещера и казал: „На това място да се построи храм в чест на Йоан Кръстител!”
След това до свети Шио пристъпил преподобни Евагрий и казал: „Да бъде волята Господня и твоята, отче! Понеже Дух Светий говори чрез твоята уста, и желанието ти ще изпълни Бог”. Стълбът от димът на тамяна стоял три дни неподвижно във въздуха и издавал най-приятно благоухание, а след трите дни изчезнал.
Сега да преминем към повествованието за преподобни Евагрий.
Когато цар Парсман IV и карталинските велможи узнали, че Евагрий встъпил в иночество, започнали да скърбят, тъй като той бил пръв след царя и непобедим на война. Славата за неговата храброст се носела далеч отвъд пределите на Грузинското царство и враговете не смеели при него да нападат Иверия. Когато император Юстиниан водил война в страната Осетия, на границите на абазгите*, с непокорния народ таскуп, пратил щедри дарове на цар Парсман с молба да му помогне за усмиряването на непокорните. Царят, като поверил за известно време управлението на своето царство на Евагрий, сам се отправил с огромна войска на война против таскуп. Като ги победил и пленил вождовете им, той представил последните пред императора. Когато царят се върнал от войната и узнал за промяната в живота на Евагрий разпитал къде живее той и побързал да отиде при него. Като пристигнал, царят видял преподобния Евагрий вече в иночески одежди. Той започнал да изказва своето съжаление за него и със сълзи молел светеца да се върне у дома си, да се върне отново в света и да не оставя сиротстващо своето отечество. Но преподобни Евагрий отвърнал на това: „Царю, защо тревожиш възродения от Бога? Или ти искаш аз като псе отново да се върна на своята бълвотина (2 Петр. 2:22). Умолявам те, не говори повече това, което ми каза!”
*Древен народ, живял по източното крайбрежие на Черно море, предшественици на съвременните абхазци. Б. пр.
След това, като взел царя за ръка, Евагрий го повел при свети Шио. Като приближили до пещерата на светеца, Евагрий оставил царя отвън, а сам влязъл и съобщил на преподобния за царското посещение. „Чедо – казал свети Шио, аз не съм достоен да ме посети царят, аз съм прах и пепел, сам ще изляза да посрещна Божия помазаник”. Тогава той станал от мястото си и излязъл от пещерата. Като видял свети Шио, чието лице било светло като лицето на Ангел, царят снел от себе си короната и като развързал пояса си, пристъпил към свети Шио и паднал в нозете му. Светецът казал:
„Прости ми, царю! Ти оказваш нечувана чест на грешен човек и с това навеждаш върху мен Божие наказание”. Но царят не преставал да се кланя и със сълзи просел от него благословение. Свети Шио благославяйки царя казал: „Бог на Авраам, Исаак и Яков, Който избавил Своя раб Давид и го помазал за цар на избрания Свой народ, Който изпълнил Соломон с велика мъдрост, въоръжил Своя раб Константин със знамението на светия Кръст и го направил победител на неговия враг Максенций, Той Същият да благослови и да запази твоето царство невредимо. Да благослови Той твоите ръце на бран, да умножи твоето семе, да избави душата и тялото ти от поругание, да ги очисти от всяка сквернота, да те избави от всякакво изкушение и вражеска мъст, да покаже Той тебе страшен за твоите врагове и противници и да те запази в твърда вяра и любов към Него! Помни, царю, че Той е Цар на царете и Съдия на живите и мъртвите, Благословен во веки веков, амин”. Свети Шио след благословението вдигнал короната му и я възложил на главата му.
След царя получили благословение също и всички, които го съпровождали, между които бил един велможа, чието око било повредено от стрела. Той, минавайки за благословение, помислил в себе си: „С твърда вяра ще се докосна до нозете на този свят мъж и окото ми ще се изцели”. Без да се бави дълго, така и направил: допрял се до нозете на светеца и започнал да вижда с болното си око, като със здраво. След това чудо всички прославили Бога.
Като влезли в пещерата и я огледали, царят и велможите се удивявали на необикновения живот на преподобния, внимавайки в неговото поучение за спасението на душата. След като изслушали наставленията на светеца, царят му казал: „Отче, кажи, каква услуга мога да окажа на твоя манастир?” Свети Шио на това отвърнал: „Царю, „сърцето на царя е в ръката на Господа ” (Притч. 21:1) направи, каквото искаш”. След това Парсман подарил на манастира четири села, като собственоръчно написал още там грамота, а на Евагрий дал тридесет литри* злато за строеж на църкви. После подарил златна Чаша, Дискос и останалите богослужебни утвари, златен Кръст и Евангелие, богато украсено от цар Вахтанг Горгаслан (Горгасали* б. ред.). Той обещал в скоро време да прати художници и наредил незабавно да се пристъпи към изграждането на храмове. След това, като приел напътственото благословение на свети Шио, отправил се в град Мцхета. Там царят съобщил за всичко, което видял и чул от светия Шио, на католикос Макарий. Царят се радвал на това, че имал в своето царство такива свети отци учители на народа.
*Византийска литра – мярка за тегло равна на 327, 45 грама
* „Горгасали“ означава „Вълчата глава“. Така бил наричан понеже на челото на шлема му бил изобразен вълк, а отзад – лъв. Б. пр.
Когато било завършено строителството на храмовете – Евагрий уведомил за това царя и молел за тяхното освещаване. Царят се зарадвал и известил за това католикос Макарий и го молел да се събере с епископите в деня Петдесетница в обителта на свети Шио и преподобни Евагрий, за да осветят новите храмове*. Настъпил желаният ден. Сам царят се отправил с велможите в обителта. Дошъл също така свети Йоан Зедазнийски, дошли също и други свети отци. Католикосът, заедно с епископите, в течение на седмица осветил построените храмове. След това царят и цялото събрание молели свети Шио да приеме презвитерски сан (а дякон свети Шио бил още в Антиохийската пустиня). Той направо и решително отклонил тази молба, опасявайки се, да не наложат върху него трудното бреме на епископството. Когато завършили всичко, дошлите се разотишли по домовете си.
* Главният храм е в чест на Успението на Божията майка. Дължината му е 15 сажена (1 сажен прибл. 1,9 м. б.пр) ширината 9, а височината – 18. По свидетелството на съставителя на книгата, по негово време (края на XIX век) богосложението в него се извършва от един йеромонах, които заменил хилядното братство на тази обител.
Вторият храм е в чест на Рождество на св. Йоан Кръстител. Дължината му е 13 сажена, височината с купола – 10, а ширината – 4. Има четири придела първият, на името на св. великомъченик Георги, вторият на великомъченица Марина, третият – на св. Четиридесет мъченици, а в чест на кого е бил осветен последният, не е известно.
Блаженият Шио продължавал да се подвизава в благочестие, възхождайки от съвършенство към съвършенство. Одеждата му вече била износена, но той не търсел и не желаел за себе си нова. Броят на учениците на светеца в скоро време пораснал до две хиляди, и славата за неговите подвизи на благочестие се разнесла по цяла Карталиния. От всички страни започнали да се стичат при него огромно множество желаещи да се подвизават с него. Светецът, виждай, че няма повече свободни места в пещерите, съветвал идващите да се заселват зад пещерите – както на изток от Саркинети (където Александър Велики обърнал в бягство чуждо племе), така и на запад, зад река Кура, където след известно време се образувала обширната Квабтахевска лавра. Донасяли при светеца болни от различни недъзи и те получавали съвършено изцеление. Няма да ни стигнат силите да опишем всичките чудеса, извършени от светия отец Шио. Ще разкажем само за няколко.
Поради голямото стечение на народ при светеца, пустинята се напълнила с разни хищни зверове. Те изяждали коне, мулета и осли, принадлежащи на идващите при светеца и даже на самите подвижници, които държали при себе си няколко осела за превозване на тежки товари.
Веднъж иноците дошли при светеца и му казали, че дивите зверове причиняват голяма вреда. Светецът, като чул това, силно се наскърбил, понеже имал жалост както към хората, така и към животните. Той започнал да се моли и да проси Бога да се съберат при него всички зверове в тази пустиня. Когато свършил молитвата, светецът излязъл от пещерата, и какво да види? Пред него стояло множество зверове с всички техни малки.
Тези зверове стояли с наведени глави, сякаш очаквали от свети Шио някакъв съд. Блаженият започнал с кротост да ги Увещава, като да са хора, казвайки: „Вижте моето смирение и ме послушайте. Казвам ви и знае Христос, че сърцето ми ме боли за вас, макар и да сте диви зверове. На Бога е угодно тази пустиня да се напълни с хора, които Го славословят, и затова, казвам ви, отидете си оттук и си изберете друго място за вашия покой, и като си отивате, не навреждайте на никого. А един от вас нека остане тук, за да пасе ослите на моето братство и с това да заплати за щетите, нанесени от вас”.
Когато светецът свършил да говори, всички зверове се спуснали да бягат от него, и останал пред него само един вълк, на който светецът казал: „В името на нашия Господ Иисус Христос ти заповядвам: от това време паси ослите на моето братство. А за щетите, които понесоха иноците, ти ще се храниш със същата храна, която ядем ние. Извеждай ослите сутрин – продължил светецът, – довеждай ги вечер и ги пази! Аз те назначавам за техен пастир”. Вълкът се подчинил на думите на светеца: всеки път от хълма с вой той давал да се знае, че е настанало време ослите да излизат на паша, през деня вълкът ги пасял в планините, а привечер ги довеждал в обителта. Всички се удивявали на това чудо и славели Бога, Който дарувал на Своя раб сила да заповядва даже на дивите зверове. Но ето какво още особено удивявало всички: вълкът в продължение на цялата своя служба не ядял месо. Той се задоволявал само с това, което му давал преподобни Евагрий, а светецът обикновено сутрин и вечер му хвърлял по парче хляб, натопен във вода. Вечер, след като приемал обичайната храна от ръцете на Евагрий, вълкът отивал в своята бърлога, изкопана за него в планината от самия свети Шио близо до неговата пещера. Шест години служил вълкът на цялото братство. След като изминало това време, той получил от светеца свобода, ето по какъв случай.
Веднъж по време на обичайното връщане на ослите от паша, сред тях се оказало, че липсва един осел, принадлежащ на инок Конон. Впоследствие се разбрало, че оселът на инока се провалил в пропаст и напълно се разбил. Вълкът по-рано от обикновено довел ослите в манастира и започнал силно да вие. Чувайки воя, инок Конон излязъл от килията си и като огледал стадото, не намерил в него своя осел. Предполагайки, че го е изял сам пастирът – вълкът, инокът с гняв отишъл при свети Шио и му казал: „Не се е чувало от века вълк да пасе осли. Ти си виновен за загубата на моя осел”. След инока дошъл при светеца и вълкът, като се стараел с опашка и очи да покаже, че не е виновен. Като забелязал, че не го разбират, вълкът хванал със зъби тоягата на Конон и започнал да го дърпа след себе си, давайки му така да разбере, че иска инокът да го последва. Свети Шио като видял това, наредил на монаха да върви след вълка, но инокът му отвърнал: „Горко на мене, грешния! Ти, отче, искаш да погубиш душата ми. Кое, кажи ми, е причина на твоето презрение към мен? Ти погуби моя осел и нима искаш още и аз да бъда разкъсан от този вълк?” Така монахът, постепенно надигайки глас, упреквал светеца. Но свети Шио кротко и тихо излязъл от пещерата си и наредил на други двама от братята да следват вълка. Иноците тръгнали и вълкът ги довел до пропастта, където лежал разбилият се до смърт осел. Като се върнали, те обяснили всичко на свети Шио. Конон, виждайки своя грях, се разкаял, паднал в нозете на преподобния и молел за прошка. А светецът, като повикал вълка при себе си, му казал: „Ти вече дълго време ни служиш, благодаря ти за това; бъди свободен, иди при своите и не прави пакост на моето братство. Нека те сами намерят пастир за своите осли, за да не ме обвиняват повече в нещо”. Вълкът, като получил свобода, отдалечил се от светеца в планината.
Такива са чудесата на свети Шио! Той имал твърда вяра в Този, Който е казал: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести ” (Мат. 17:20).
Веднъж на свети Йоан дошла мисъл да посети своите ученици, за да узнае сам достоверно, до каква степен на духовно съвършенство е достигнал всеки от тях. Като взел със себе си своя ученик – преподобния дякон Илия, той отишъл с него в обителта на свети Шио. Братята, като узнали за пристигането на техния общ учител, излезли да го посрещнат и като приели от него благословение, въвели го в храма на Пресвета Богородица. Тук свети Йоан имал утехата да види особената Божия благодат, преизобилваща в преподобни Шио. Свети Йоан, като прекарал у тях три дни и се уверил във високата степен на тяхното духовно съвършенство, върнал се на своята планина Зедазен. Свети Шио също дошъл на планината и като паднал в нозете на светия старец, молел учителя си да му позволи да завърши започнатия подвиг на безмълвие и затворничество в пещера в неговата предишна обител. Свети Йоан, знаейки, че той от дълбините на пещерата още повече ще бъде светлина на света (ср. Мат. 5.34), благословил го на такъв подвиг и казал: „Чедо, да изпълни Господ твоето прошение и да ти даде търпение в твоя подвиг. Вместо този беден живот, в бъдещия нескончаем живот ще намериш покой, пребивавайки с праведниците и вечно радвайки се с тях. Иди и обясни твоето желание на католикоса (патриарха) и ако той те благослови на това, значи твоят избор е угоден на Бога. Иначе не пристъпвай към това дело, понеже апостол Павел учи: „Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души ” (Евр. 1337). Като получил такова наставление, свети Шио със сълзи целунал нозете на свети Йоан и като взел последно благословение за затворнически живот, си тръгнал.
След това свети Шио дошъл в столицата Мцхета и влязъл в съборния патриаршески храм. Там той със сълзи се молел и изпросил от Господа благословение за предстоящия тежък подвиг. После преподобният влязъл при патриарха, който с радост го приел, и незабавно му изявил своето желание, като прибавил, че той, по съвета на свети Йоан, моли за неговото съгласие и благословение. Патриархът въздъхнал от дълбините на сърцето си и се просълзил, като видял готовността на свети Шио да принесе такава жертва от любов към своя Господ.
Благославяйки свети Шио, патриархът му казал: „Иди, свети отче, по този тесен път, водещ във вечния живот, по който не мнозина вървят. Избраната от тебе пещера да ти бъде стълба, водеща на небето от тази подвластна на страсти и тленна плът. Тъмнината на тази пещера да ти бъде водителка към незалязващата светлина, временните болести – път към вечния покой и нескончаема радост, като наследие на живеещите в добродетел”.
Като получил благословение за предстоящия нов подвиг, свети Шио с радост и веселие побързал в своята пустиня. Като дошъл в обителта и приветствал братята, той с любов за последен път преподал на всички тях следното наставление. „Аз, по заповедта на отците, отсега ще водя затворнически живот и ви оставям за постоянно. Пазете се от вражеските мрежи, придобивайте смирение и покорност, които укротяват всеки гняв, придобийте любов, чрез която се намира Бог. Наслаждавайте се на очистителния пост, подавящ всяка сквернота; в молитвите си имайте чистота на ума и непоколебимост в борбата с лошите мисли. Да бъде всякога с вас плачът, след който следва вечна радост, понеже в Писанието е казано: „Блажени плачещите, защото те ще се утешат“ (Мат. 5:4). Обичайте нищетата, за да наследите вечното богатство. Презирайте грижите и суетата на този свят, за да не се съблазните от тях. Възпитавайте себе си в изучаване на Свещеното Писание, което просвещава ума и сърцето. Не мислете за нищо лошо.
Бъдете чисти телом, по думите на пророка: Умийте се, очистете се; махнете лукавството от душите си "(Ис.1:16, слав.). Като запазите чистотата на тялото си, с радост ще влезете на Господната вечеря със запален светилник, посрещайки Безсмъртния Жених. Бдете с ума си, очаквайки всякога неизвестния ден и час на Христовото пришествие, понеже не знаете времето на Неговото идване, та да не ви завари Той разпиляващи богатството и скрили таланта в земята. Не се лишавайте от наградата на вашите трудове, и ако някой от вас не изпълни Господните заповеди (от което да ви запази Господ!), той нека помни, че ще стои от лявата Му страна в деня на Страшния Съд. Той ще бъде поразен от меча на вечната смърт и ше бъде хвърлен във външната тъмнина където ще бъде плач и скърцане със зъби. Имайте в паметта си смъртта и Страшния Христов Съд, не се бойте от смъртта, с благодушие и търпение понасяйте кратковременните болки, понеже без болки не е възможно да наследим вечния живот: „С търпението си спасявайте душите си ” (Лук. 21:19), казва Спасителят. „През много скърби трябва да влезем в царството Божие“ (Деян. 14:22).
Знайте, братя мои, че всичко тук е непостоянно и скоропреходно, а вечността е нескончаема: в нея едни ше наследят вечен покой, а други – вечно мъчение за делата си. Кажете, братя мои, ако някой човек, имайки големи богатства, ги изхарчи за свое удоволствие за един ден, тъй че на следващия ден да се нуждае даже от насъщния хляб и да започне да умира от глад, то не бихте ли нарекли по-лош този един щастлив ден в сравнение с останалите черни дни на неговия живот? Така, ако прекараме този кратковременен живот в удоволствия, то няма да наследим вечните съкровища на небесата, от които ще се лишим чрез служението на мамона и на този свят. Ние ще умрем от глад, понеже за спасението няма да ни помогнат нашите телесни удоволствия, но оше повече ще умножат мъченията ни”.
Като завършил поучението, свети Шио казал: „Братя, изберете измежду вас един брат и му поверете грижата за вас. А аз ще сляза в пещерата, която си избрах за жилище и за гроб”.
Силно се опечалил преподобни Евагрий и започнал горчиво да плаче, а след него и всички, като узнали, че свети Шио се уединява на подвиг, нечуван до това време. Те му казали с ридание: „Отче наш! Кой е чувал, че може да слезеш жив в ада, и при това сега, когато в годините на старостта си е нужно да имаш грижа за себе си? Нима не са достатъчни за спасението твоите подвизи, превишаващи човешките сили? Едва ли твоят нов подвиг ще бъде угоден на Бога – до това време никой не е избирал такъв. Спомни си, че чрез тебе се спасяват много души: те, като не те виждат и като не слушат твоите сладки думи, ще се разотидат, като овци, които нямат пастир”.
Дълго учениците умолявали светеца да не слиза в пещерата и да не ги оставя сираци. Но свети Шио, за да ги утеши, казвал: „Братя, да ви възнагради Господ за любовта, която имате към мене. Знайте, че аз съм грешен човек, и ако в Писанието е казано, че и праведникът едвам се спасява (I Петр. 4:18), то толкова повече на мене, грешния, е нужно да се потрудя, за да не остана вън от Царството Христово. Отецът на подвижниците – великият Антоний – постоянно преуспявайки в подвизи, се вселил с Ангелите. Макарий, при всичките свои велики подвизи, как се спасявал? Когато се разлъчвал с тялото, злите духове му говорили: „Избяга ти от нас, Макарий”. Но преблаженият отец Макарий чрез смирение на тялото съхранил смирение на душата – докато не го озарила Божествената светлина, той нищо не отговарял на своите преследвачи – нечистите духове, и не казал, че е свободен от тях. А и всички свети отци чрез подвизи се отдалечавали от съблазните на дявола, а на мене, грешния, толкова повече е нужно да се подвизавам, за да избегна вечните мъчения. Известно ни е, че в каквото ни заварят, в това и ще ни съдят. Сега се молете, братя, да ми даде Бог търпение и сили, и тази пещера да стане място за упокоение на моето окаяно тяло. А вие изберете за себе си ръководител по пътя към вечния живот”.
Всички иноци, които го слушали, със сълзи му отговаряли: „Ние сме събрани от тебе в тази пустиня, нас ни поддържат и укрепяват твоите молитви и наставления. Ние чрез тебе очакваме спасение на душите си и за нас е тежко да изпълним твоята воля. Ти сам ни избери наставник”. Тога свети Шио се обърнал към преподобни Евагрий и му казал. „Приеми братството под своето ръководство и ги учи на път на спасението”. „Не мога достойно да служа на братството – смирено отвърнал преподобният Евагрий, – и моля те, не ми поверявай дело, което превишава моите сили – аз съм неопитен и немощен да се грижа за толкова братя”. Свети Шио на това казал: „Ако ли останеш непокорен, знай, че ще отговаряш пред Бога за непослушанието си. Съгласи се на служение на братята – то ще те прослави, само всякога помни думите на Спасителя, Който казва: „Който иска да бъде по-голям, нека бъде на всички слуга” (ср. Марк. 9:35).
Умилил се преподобни Евагрий и като се поклонил на свети Шио, казал: „Честни отче, всичко, което ми заповядаш, съм готов да изпълня, по твоите свети молитви”. След това свети Шио връчил на Евагрий игуменския жезъл, поверил му цялото братство и му дал наставления, как да запазва иноците от разните изкушения.
Един от братята молил светеца да им даде свое писмено поучение, което да могат да четат в неделните дни. Блаженият Шио написал сто и шестдесет поучения, от които наслаждавали душите си много християни, и от които, като от райски извор, изтекли сладки струи на Божественото учение. След това свети Шио издигнал ръце към небето и се помолил за всички братя, и като целунал всекиго от тях, седнал над избраната пещера и започнал да ги поучава, казвайки: „Деца мои, възлюбени в Христа братя, или по-добре да кажа. господари мои! Благословен е Христос Бог, Който ви събра в тази пустиня за славословие на Неговото всесвето име! Послушайте мен, вашия отец, още веднъж. Вие встъпихте на иноческия път не по принуда, а по свое желание – от любов към Бога се отрекохте от света и от всичките му дела, за да пребъдвате в святост и да се покорявате на Неговото Евангелие от все сърце. Взехте кръста на раменете си, оставихте майки, жени, деца, братя, сестри и последвахте Христа (ср. Мат.19:29).
Спасявайте се, братя, от врага, който с всички сили търси да ни погуби; не се покорявайте на змията – човекоубиец отначало (ср. Йоан 8:44), за да не се отречете от своя обет. Той бди ден и нощ, стремейки се да ни улови, както говори първовърховният апостол Петър: „Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне” (I Петр. 5:8). Внимавайте върху евангелските думи, които казват, че за всяка празна дума ще отговаряте пред Бога (Мат. 12:36). Страшно е повелението на нашия Владика! Понеже то е казано не от пророк, не от апостол, не от Ангел, но от Самия Бог – Съдията на живите и мъртвите. Молете се на Този нелицеприятен Съдия, да не ни осъди според нашите думи, както е написано: „По думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден ” (Мат. 12:37). Знайте, братя, че смъртта стои при вратите, и затова бодърствайте, понеже не знаете, кога невидимият крадец ще дойде и ще подкопае дома на вашата душа, и ще похити душата ви. Бъдете трезвени, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий ” (Мат. 25:13); пазете се от празност, която погубва душата. Считайте себе си за вече умрели и съвършено презрени от света: смирението е първата крачка по пътя към Бога, и вие, като възлюбите смирението, няма да бъдете оставени от Господа. Вижте какво казва Писанието: „Ето на кого Ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово” (Ис. 66:2). Живейте в мир и съгласие, имайки сякаш една душа и едно сърце; не се отчайвайте, не събирайте богатства за себе си, възлюбете нестяжанието, което ни приближава към Бога...”
Като казал още много за духовна полза, за назидание и утеха на своите ученици, свети Шио накрая се спуснал в мрачната и дълбока пещера (или пък просто яма, наподобяваща кладенец), за да може там, като разпъне плътта си със страстите и похотите (ср. Гал. 5:24), да направи да израсне душата, като добър клас. Понеже, както е казано в Писанието, „ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод ” (Йоан. 12:24). И свети Шио, също така, като предал себе си на земята, постоянно се издигал с очите на ума си към небето и оттам очаквал живителните капки благодат, като дъжд, чрез който става плодородна земята.
Не е възможно да се опишат всичките подвизи на бодърстване и търпение, подети от свети Шио в пещерата. Той постел повече от човешките сили. Падал на земята и я оросявал с горещи сълзи, които като от извор се леели от очите му, и от дълбините на душата си викал към Господа: „Не бъди безмълвен към моите сълзи, защото съм странник у Тебе и пришълец... Облекчи ме, за да почина, преди да си отида... ” (Пс. 38:33-14, слав.). Като ставал от земята, той издигал ума, сърцето и ръцете си към небето, казвайки: „Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва ” (Пс. 140:2). После, като си почивал малко, казвал: „Положиха ме нарочно в ров преизподен и тъмен. Милостиви Не отвръщай лицето Си от мене, за да не се уподобя на слизащите в адския ров, но изведи от тъмницата на злото душата ми, за да прославя Твоето име, и твърдо се уповавах на Тебе, Боже, докато се обърнеш и чуеш моята молитва, за да ме изведеш от дълбините на плътските страсти и от тинестото блато (ср. Пс. 87:7; 142:7-8; 39:3)...” Това правило свети Шио изпълнявал всеки час.
След обичайното правило, един монах, поставен да прислужва на свети Шио, му спускал по въже малко вода и къшей хляб. След като се нахранел, блаженият отново се захващал за своето обичайно правило и между другото казвал: „Няма да дам сън на очите си, дрямка на веждите си и покой на тялото си, докле не намеря място за жилише на Господа Бога“ (ср. Пс. 131: 4-5).
Така се молел светият затворник и пещерняк Шио в своята мрачна яма. Чрез това затворничество в тъмната и глуха пещера свети Шио се надявал по Божията милост да получи незалязващата и нескончаема вечна светлина, заради краткото и скоропреходно търпение в духовните подвизи. Преподобният говорел с умилен дух: „Просвети моя светилник, Господи, Непостижима Светлина, и осияй мрака на моята душа заради Твоята любов, Пресладки, за да не се помрачи този видим мрак още и с тъмнината на ада, а тази нощ да се просветли за мен като ден (ср. Пс. 17:29)”. И много друго казвал блаженият, просейки от Господа помилване. Свети Шио досигнал чрез затворничеството съвършенството на великите подвижници. Тялото му се изнурявало от голямото постничество, трудове и бдения, а от прекомерната влажност на пещерата лицето му напълно почерняло, и от цялото му тяло останали само кожа и кости. Неизказаните подвизи на този свят и велик мъж, украшение на Православната Църква, привлекли в неговата обител безчислени християни, украсени с добродетели, които приемали иночество и броят им изключително се умножил. Между това блаженият Шио завьршвал пътя на земния си живот, запазил вярата и душата си, очистил се с потоци сълзи, имайки всякога пред очите си смъртта. Като забравил напълно за немощите на човешката природа, той гледал към небето и мислено вече стоял при престола на славата на Христа Бога.
Накрая на Бога било угодно да призове великия подвижник във вечния покой. Господ известил на преподобния чрез Своя Ангел за времето на освобождаването му от тялото и съединяването му с небожителите. Светият и преподобен Шио, като узнал деня на смъртта си, помолил да дойде при него свещеник със Свети Дарове, когото спуснали в ямата с въже. Отеца на отците, свети Йоан, като узнал за приближаването на своя възлюбен ученик Шио към смъртта, побързал да дойде, за да изпроводи неговата ангелска душа в пътя към райските селения, и до последната минута се намирал до него. Ha 9 май, след като се приобщил с Пречистото Тяло и Животворящата Кръв на Христа Бога и като издигнал ръце към небето, банжеиият Шио казал: „B Твоите ръце, Господи предавам духа си! Приеми душата ми създадена от Тебе! С тези думи блаженият изпуснал своята света и чиста душа.
Преподобни Шио завещал, тялото му да бъде оставено в същата тази пещера, където той завършил последните дни на своя свят живот. Той искал тази пещера след смъртта да стане място за упокоение и гроб на подвижническите му останки. Братята, изпълнявайки волята на светеца, спуснали, в ямата няколко благоговейни старци със свят живот, украсени с добродетели начело на които били свети Йоан и свети Евагрий, ученикът на свети Шио. Те повили великия Шио с неговите дрехи, и със сълзи и молитви предали на земята светото тяло на великия авва – преподобни Шио. Останалите братя, събрали се от всички далечни и близки пещери за погребение на великия Божии угодник и свой учител наобиколили отгоре отвора на пещерата, възнасяйки топли молитви към Бога за упокоение на душата му. Те проливали горещи сълзи, плачейки задето се лишили от такъв велик учител и наставник, но в същото време със сълзи се радвали, че придобили свой силен застъпник и молитвеник при престола на славата Господня.
Свети Шио бил опора и слава както на своята обител така и на други манастири, основани по неговите наставления, а също и на цялото Грузинско царство. Той бил пазител от видими и невидими врагове. На почитащите го и на покланящите се на неговия свят гроб той е силен помощник и покровител в беди и скърби.
Така живял на земята този преблажен наш отец Шио. Такива подвизи той извършил, намирайки се в своето немощно тяло. Той презирал глада и жаждата, не се тревожил от суровостта на пустинята, но повече се радвал на уединението, считал себе си недостоен да вижда слънцето, за да види Слънцето на Правдата - Христа, нашия Бог. Бидейки още жив той считал себе си вече за умрял, когато слязъл в пещерата, и като пророк Даниил, той станал удивление на Ангели и на човеци. В борбата с невидимите врагове бил крепьк и ги прогонвал от себе си посрамени. Като получил венеца на победата, сега той гледа Непристъпната Светлина, и се моли за опрощение на нашите грехове, славейки Светата Троица, на Която подобава всяка слава, чест и поклонение във вечните векове. Амин*.
*Иверскaта Цьрква празнува паметта на св. Шио на 9 май (ст. ст.) – в деня на неговата блажена кончина, и в четвъртък на Сирната седмица за възпоменание на неговите дивни чудеса.
Молитва към преподобни Шио, Мгвимски чудотворец
О, велики отче Шио, крепост и твърдина на Иверската Църква! Подай на младите сила да побеждават страстите, защото ти самият си преминал това време неуязвимо. Помогни ни твърдо да преуспяваме във вярата, за да се явим утвърдени пред престола на славата на Христа, както и ти, преблажени отче, това време на големи трудове и грижи си преминал без да вкусиш горчивите житейски сласти. Дай и на нас добър разум и сила против невидимите врагове, та да не бъде потиснато нашето търсене на вечните блага чрез грижи и житейски попечения, чрез които врагът се старае да ни върже. Измоли ни от Бога помнене на смъртта, та като следваме това, да достигнем Незалязващата Светлина. Поддържай старостта ни, за да пребъдем в покаяние и очистване на душите и телата, както ти, славни, си бил стар по тяло, но твърд по душа, чийто покой си възлюбил повече от покоя на плътта; така и твоя път към небесния живот си украсил със струи от сълзи, като с благоуханни кринове. Също така подай, о, велики подвивижниче, сила и опора на старостта ни в този кратък живот, та пред нашите сърдечни очи да не се затъмни покоят на душата от грижи за покоя на плътта.
Дай на остарелите ни очи капки очистителни сълзи, чрез които да се украси великият път към вечния живот, който ни предстои да изминем. Дай ни в старост да пребъдваме във въздържание, молитва и пост, та като сме с тях облагоухавани, да се явим пред облагоухалия със Своето учение целия свят Христа Бога и Нему благоугодни да бъдем. Бъди ни в часа на разлъката на душата от тялото крепък водител и застъпник на горчивите въздушни митарства! Изглади ръкописанието на нашите грехове с твоите благоприятни към Бога молитви! Подай ни, о, велики ходатаю за душите ни, безбоязнено и непосрамено да достигнем страшния и непристъпен престол на славата Господня! Бъди защитник на душите ни, за да се сподобим по твоите молитви да застанем отдясно на престола на Христа Бога и да славословим могъщата и величествена сила на Отца и Сина и Светия Дух във вечните векове! Амин*.
*Молитвата е съставена от автора на тази книга.
Източник: „Жития на Грузинските светци“, издателство Православна класика; 120 – 152 стр. Превел от грузински източници Михаил Сабинин.