Преподобни Йоан Зедазнийски чудотворец и дванадесетте му ученици († 7 май, ок. 557 - 560)
Този достоен за възпоменаване и удивление и възхвалян от всички мъж* е бил родом от Cирия, където и получил първоначалното си образование. Както за мястото на раждането му, така и за родителите му нищо не е известно. Известно е само, че се е родил в село, близо до град Антиохия. В Антиохия той се учил, усъвършенствал се в познанието на вярата и достигнал зряла възраст.
*Житието на св. Йoaн е изложено пространно от католикос Арсений в XII век. Тук е приведен преводът на този текст. Св. Йоан се нарича Зедазнийски по мястото на подвизите си на планината Заден наричана впоследствие Заден. Тази планина се намира на левия бряг на река Apaгава, на осем версти (8.5 км, б.. пр) на североизток от Мцхета, а от Тифлис на петнадесет версти (16 км, б. пр.) на север, над Авчалите. Около 109 г. пр. Хр. на гази планина бил поставен от цар Фарнадж I идолът Заден, и в самото това време било провъзгласено огнепоклонството в Грузия.
Дивният Йоан, венец и украшение на подвижниците, задълбочено изучил Свещеното Писание и като в съкровищница, събрал всичко добро и душеполезно в сърцето си. Когато достигнал зряла възраст, той бил украсен с всички християнски добродетели. Усъвършенствайки се в духовните подвизи, той придобил богатството на многостранното познание. Още на млади години той, по обичая на тогавашното време, приел монашество и като последвал вътрешния си глac, се предал на уединение, за да бъде далеч от всички светски грижи.
Преподобният с всички сили се стараел да посвещава своите дни на служба на Бога и вървял по пътя на Неговите спасителни заповеди, а за това с всеки изминал ден все повече и повече се предавал на пост и молитва. Кротостта и смирението били тъй големи в този свети отец, че той считал себе си за „червей, а не човек” (Пс. 21.7), а смирението всякога опазвало несмущаван духа му. Той бил силен противник на злото и особено на неговия причинител — дявола, и се борел против него с всички сили, докато не го побеждавал. Непресъхващ извор на сълзи се проливал от очите на светеца, ден и нощ той молел Господа да му дарува сили да се бори с плътските страсти, които тъй силно нарушават покоя на душата. Бог чул молитвите на Своя раб и му дал власт над страстите и дар на чудотворство.
Свети Йоан надминал в подвизите другите братя в обителта, а като вършел чудеса, той привличал при себе си жителите на Антиохийската страна, просвещавал ги със светлината на богопознанието и ги поучавал в изпълнението на евангелските заповеди. Благодарение на своите високи добродетели, той станал светило на тази страна, и болните от различни недъзи получавали от него изцеление: слепите проглеждали, хромите започвали да ходят, а бесноватите се освобождавали от нечистите духове. Колкото повече прославял светеца с чудеса, толкова повече хора се стичай при него, като желаели да го видят и да получат от него благословение. Славата за него тръгнала по цяла Сирия и навсякъде възхваляли свети Йоан за големите чудеса и знамения, които Господ вършел чрез неговите ръце. Така с умножаването на духовните дарове в него, растяло и числото на идващите при него люде. Те непрекъснато нарушавали неговото уединение, затова преподобният счел за нужно да излезе от Антиохийската област. Като взел със себе си някои от учениците си, той оставил първоначалното място, в което живеел, и се заселил в дълбоката пустиня — там той безпрепятствено се отдал на пост, молитва и бдение, и ревностно се стремил ла изпълнява Господните заповеди.
Като останали без своя благодетел, жителите на Антиохия се опитвали да намерят великия Йоан, обаче въпреки всичките им усилия, мястото, където пребивавал светият мъж, в продължение на дълго време останало неизвестно. Учениците му тайно отивали в града, продавали своето ръкоделие и с получените пари купували необходимото за преживяването им, а после също тайно се връщали при своя отец. Следвайки примера на живота на свети Йоан, неговите ученици му подражавали в подвизите на поста и молитвата, и никога не оставали в празност. Съгласно думите на великия апостол, който е казал: ,,За моите нужди и за нуждите на ония които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце” (Деян. 20:34) те не пускали от ръцете си ръкоделието, на устата си имали постоянна молитва, а ума си въздигали към небето.
Но не било угодно на Бога да остави в неизвестност верния Свой раб, защото „не може се укри град, който стои на връх планина; нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи” (Мат. 5: 14-15) и Бог открил този свят мъж на всички, които желаели да го намерят и да се поучат от него — съкровището се открило за търсещите духовно богатство. Голямо множество народ започнало да се стича отвсякъде за да чуе словото на светеца и да се поучи от него на закона Господен. Болните, донасяни на одъри, получавали съвършено здраве, разслабените бивали изцелени, страдащите се успокоявали душевно и телесно; накратко казано - чрез ръцете на стареца се извършвали толкова много чудеса, че никак не е възможно те да се опишат подробно.
Свети Йоан избягвал човешката слава, а още повече светския суетен живот, и затова намислил да отиде някъде, където никой не го знаел. В скоро време се открило и Божието благоволение за това. Явила му се Божията Майка и му заповядала да избере от числото на своите ученици дванадесет достойни мъже и да отиде с тях в Иверия, за да утвърди във вярата неотдавна основаната Иверска Църква. За това видение свети Йоан известил своите ученици и им наредил да постят и да се молят в продължение на десет дни.
Когато изминало това време, светецът събрал учениците си и им казал: „Деца и възлюбени мои братя! Аз виждам, че вие сте изпълнени с Божията благодат и сте съвършени във всички дела Божии. Слушайте: аз видях преблагословената Майка на нашия Господ Иисус Христос, Която ми заповяда да избера от вас дванадесет и заедно с тях да се отправя в далечната Иверска страна, за да се потрудя в новата Христова Църква. Затова аз, за да е по-удобно, ще напиша имената на всички вас на отделни листове и ще ги поставя на светия Престол, и ще прекараме цялата нощ в молитва, за да избере Сам Господ тези, които ще бъдат предадени на Неговата Божествена воля”. На това учениците му отвърнали: „Отче «стай! Както ти е заповядал Господ, така и прави, но ние въпреки всичко няма да те оставим и няма да се разделим с тебе”.
Цяла нощ те прекарали, стоейки на молитва. В третия час сутринта свети Йоан наредил на всички свещеници да принесат Безкръвната Жертва, а след свършване на Литургията, като се приобщили със Светите Тайни, наредил на всички да издигнат ръце към небето и да казват: „Господи, помилуй!”. Това моление продължило около час, а в това време Ангел Господен пред погледа на всички взел от светия престол дванадесет листа и ги сложил в ръката на свети Йоан. На тези листове били написани имената на отците Шио*, Давид, Антонии, Тадей, Стефан, Исидор, Михаил, Пир, Зенон, Исе*, Йосиф и Авив.
*Шио – Грузинска форма на името Симон. Б.пр.
*Исе – Грузинска форма на името Йесей. Б.пр.
Блаженият Йоан постъпил така, за да не го подозират учениците му в лицеприятие и за да не скърбят тези, които ще трябва да се разделят с любимия си учител. Тези, които трябвало да останат на мястото си и които горчиво плачели и тъгували за предстоящата раздяла с наставника си, свети Йоан събрал пред себе си и утешавайки ги, им казал: „Деца, не трябва да се противите на волята Божия. Повярвайте, че от самото начало, от когато вие ме избрахте за свой учител, аз никого от вас не съм излъгал, а всички обичам еднакво, от все сърце. Свидетел за това е Бог, волята на Когото е такава – вие да останете тук и да Му бъдете верни. За заминаването на вашите братя не скърбете, но с радост се покорете на повелението и избора на Господа, за да не се окажете Нему противни. Просим – казал той от името на дванадесетте – да направите умерени риданията си!”
След това той избрал един от тях, на име Евтимий, за игумен и учител вместо себе си, а после, като издигнал ръце към небето, дълго се молил за тях на Бога. След като свършил молитвата, благословил всекиго от тях, възлагай, ръце на главата му, след което се отправил на път с избраните ученици.
По това време чудотворецът Симеон*, син на света Марта, възлязъл на своя стьлп. Блаженият Йоан заедно със своите ученици го посетил по пътя и като получил от него благословение, се отправил направо към Грузия (Иверия)*. Пътят бил дълъг и многотруден. Накрая, след дълго и изморително пътешествие светите отци се приближили до столицата на Иверия – Мцхета.
*Св. Симеон Стълпник, паметта му е на 1 септември
*Пристигането на св. Йоан там се отнася към времето на управлението на Парсман (541-555), които царувал в средата на VI век.
Ангел Божий се явил на тогавашния католикос (грузински патриарх) Евлавий и му казал: „Ето, идва Господният раб Йоан със своите ученици. Той ще утвърждава тази страна, просветена от света Нина. Стани и ги посрещни радушно, понеже те са пратени от Бога, и не препятствай на намерението им; те са украсени с всички добродетели и вътрешният им човек е просветен”. Достойният Евлавий станал и с целия клир и множество народ тръгнал към първото от близко намиращите се села, като сам вървял отпред, облечен в свещени одежди, желаейки да узнае кои са тези Господни раби.
След дълго очакване, накрая се показали светите отци – боси, в рубища, бедни на вид, в клобуци*, според обичая на сирийските иноци. Преподобният католикос, щом само ги видял отдалеч, веднага разбрал, че това са те, за които му било открито чрез Ангела, пристъпил към тях, прегърнал свети Йоан и му казал: „За добро си дошъл при нас, светий отче!” Свети Йоан паднал в нозете му и казал: „Владико светий! Благословен е Бог, Който ме удостои да се поклон: на твоя светиня!” В това го последвали и учениците му всички приели от католикоса благословение.
*Клобук – камилавка с було, зашито за нея
Тук не бива да не обърнем внимание и на извършилото се чудо. По какъв начин преподобният католикос и блаженият Йоан узнали имената един на друг и по какъв начин блажения! Йоан свободно разговарял с католикоса на грузински език? Това чудо е подобно на слизането на Светия Дух над светите апостоли. Наистина, дивни са делата на Господ Иисус, Който дал на Своя раб Йоан дар да разбира език, за който той никога не знаел и не бил чувал. Всички, които видели това чудо, се удивявали и прославяли Бога, Който прави чудеса.
На всеослушание католикосът казал на свети Йоан: „Отче Йоане! Господ чрез Своя Ангел ми откри за твоето идване при нас. Благодаря Нему, че Той е изпратил твоя светиня да ръководи душите на мнозина към Божествена мъдрост и към вечен живот!” Свети Йоан се поклонил на католикоса и отвърнал: „Владико светий! Ти подражаваш на Христа в твоето смирение, на което си се научил от Самия Него. Ние, твоите раби, благодарим на Бога, че намерихме в тебе такъв достоен пастир, на когото всичко тайно е открито от Бога. Слава на Неговото величие, Който ни удостои да видим лицето ти, за да ръководиш нас, бедните, към спасение, защото аз, недостойният, виждам, че ти си изпълнен с Божията благодат, и при това, когато приех от тебе благословение, тогава се развързаха нашите уста и моят език за разговор с тебе, а също и слухът за да слуша твоите свети повеления”.
След това католикосът се отправил заедно със светите отци в града и ги завел направо в църквата на Живоносния и мироточив стълб. Свети Йоан и учениците му паднали пред тази светиня, поразени от величието на знамението – въздигането от Бога на мироточивия стълб. Те славели Господа и Му благодарили задето тъй добре ги приели. После католикосът ги молил да останат при него и светите отци се съгласили.
Царят и целият народ гледали на тях като на небесни Ангели; от устата на иноците изтичали благодатните струи на Божественото учение; те показвали пример на високо благочестие. Отворили се благодатни целебни извори и от всички места започнало да се събира при тях множество хора, които донасяли болни и заедно с това желаели да получат някакво наставление и да се поучат в Божия закон. Слушайки поученията на светите отци, иверците се утвърждавали във вярата в Светата Троица. Чрез проповедта на иноците се просветила почти цялата Карталиния, а сам цар Парсман VI и велможите му идвали често, за да получат благословение и да послушат словото им.
Светите отци обходили всички места, където блажената Нина учила на Христовата вяра, покланяли се на тези места, където се били случили някакви събития от нейния живот, желаейки като че да видят нея; разпитвали за всички нейни дела и проповеди, и благодарели на Подвигоположника Христа, Който дарувал на немощна жена толкова голяма апостолска благодат.
Накрая иноците започнали да молят Бога да им укаже място за постоянно пребиваване. Скоро блаженият Йоан видял на североизток, на планината Заден, подобно на черни гъсти облаци множество бесове, изпълнени с гордост. Светецът започнал да се удивява и да казва на своите ученици: „Гледайте, деца, какво правят тези лукави духове на тази планина! Аз мислех да се заселим там, и навярно те правят това за да ни уплашат, но с нас е името Христово!”. После, като се обърнал към бесовете, казал: „Чрез името на Христа ви заповядвам да се отдалечите оттам, за да нямате място там, където ще се заселят бедният Йоан и братята му”.
След това свети Йоан дошъл при католикоса и молил да му позволи да живее с братята на тази висока и непристъпна планина, докато Бог не им укаже друго място. Католикосът им казал: „Свети отци! Тази планина е мрачна, висока и непристъпна, и при това тя е била място на мерзкия идол Заден, който е разрушила светата и блажена Нина, нашата майка. Тази планина и сега, както говорят, е пълна със духове”. На това иноците му възразили: „Да бъде Божието благоволение и твоите молитви с нас, благослови ни и ни отпусни”. Католикосът, не бидейки в сила да ги удържи повече, изпълнил молбата им.
Светите отци отначало дошли до стълба, издигнат от Бога, преклонили колене и дълго се молили. Свети Йоан със сълзи се молил на Бога пред мироточивия стълб, казвайки: „Настави ме, Господи, по какъв път да вървя, и ме води в Твоята истина там, където, благоугаждайки на Тебе, да мога в тишина да завърша дните на моя живот, изпълнявайки служението на Тебе, Господи! Оставих страната, в която се родих и раснах, и чрез Твоя промисъл вървях по пътя на този кратък живот”. Като свършил молитвата, те излезли от град Мцхета.
Това било през май, когато река Арагва била в разлив и преминаването през нея било невъзможно, но нищо не могло да удържи пътниците. Те, съпровождани от католикоса и от множество народ, дошли на брега на реката. Блаженият Йоан се обърнал към своя възлюбен ученик Шио и казал: „Помоли се, отче, на Бога, да ни преведе Той на другия бряг по безопасен път”.
Свети Шио, винаги покорен на своя учител, без да възрази, се обърнал с лице на изток, направил три поклона осенил водата с кръстното знамение, взел жезъла от свети Йоан, ударил с края му по водата, произнасяйки следните думи: „Вода! Нашият отец ти заповядва да се спреш в твоето течение, докато преминем на другия бряг!” И о, чудо! Реката им дала път и светиите преминали през нея като по суша. Цялото множество люде, като видели това, прославили Бога, Който дарувал на Своите раби такава благодатна и крепка вяра.
Преминавайки с големи трудности през бодливите храсталаци в планинското подножие и през величествената гора на планината, светите отци се изкачили най-накрая на самия връх. Свети Йоан обиколил целия връх, на който някога стоял мерзкият идол Заден. Като почистил донякъде местността, той намерил там неголяма пещера. И като се обърнал към учениците си, преподобният казал: „Братя мои! Ще се заселя аз тук, и на тази планина ще ни бъде удобно да пребиваваме в безмълвие, и нашият живот ще бъде благоугоден на Бога”. На това учениците му отвърнали: „Честнейши отче, както ти е угодно, нека така да бъде по твоите думи". Намерената пещера свети Йоан незабавно направил на църква, а след това светите отци си построили няколко бедни колиби, които покрили с листа от дърветата, и се заселили в тях. Там те пребивавали в подвизи на благочестието, като претърпявали студ и глад, а за храна им служели разните треви и корени, които растели на планината.
И така, този пустиннолюбив гълъб, подобно на пустинножителя и Кръстител Йоан, се въдворил на планината Заден. С пост, молитва и умъртвяване на плътта той достигнал до най – високо духовно съвършенство и победил всички сатанински козни. Когато плътта е отрудена с пост и молитва, тогава духът е силен; а тяло, което е изнежено с пресищане и празност, разслабва духа и го прави роб на нечистите плътски помисли. Затова този боголюбив мъж чрез умъртвяването на плътта напълно я покорил на духа. Този светилник, украшение на Църквата и на грузинския народ, Господ заселил на тази планина, за да се разлива наоколо сиянието на неговите молитви, с чиято сила се очистила тази планина от множеството въдворявали се там някога зли духове.
Едва се разнесъл слухът за заселването на светите мъже на планината, когато народът намерил пътя до тях и от всички страни бързали да отидат при тях болни, бесновати, слепи, глухи и сакати, които получавали изцеление. Като се връщали по домовете си напълно здрави, те славословели Бога и Му благодарили за подадената им милост чрез светите отци.
Веднъж католикосът събрал своите епископи и пожелал да възлезе с тях на планината при преподобни Йоан ц учениците му. Когато архиереите наближили жилището на светите отци, те, като забелязали идващия при тях първосветител, се изпълнили с необикновена радост, незабавно излезли да го срещнат, хвърлили се в краката на католикоса и епископите и просили благословение, а дошлите ги молили да се молят за тях на Бога. Католикосът, като извършил молитва, седнал около пещерата, служеща за църква. Св. Йоан се обърнал към гостите със следните думи: „Защо, господари мои, сте пожелали да приемете върху себе си толкова голям труд да посетите нас, недостойните люде? Бог, Щедрият в милости, нека ви въздаде за това!”
След това католикосът започнал да моли свети Йоан да им каже нещо за назидание, но блаженият дълго се отказвал, говорейки, че това повече подобава именно на Евлавий като първосветител; но накрая, след дълги просби на католикоса. свети Йоан се съгласил и започнал да говори за вечния живот и за бъдещото въздаяние. От устата му се леели като че сладки струи от неизчерпаем извор, а католикосът и епископите с внимание слушали неговото поучение, изпълвайки се е необикновена радост.
В това време заради смъртта на двама епископи две епархии останали без архипастири: Цилканската и Некреската. Католикос Евлавий, като се посъветвал с епископите, пожелал да назначи на овдовелите катедри някого от числото на тринадесетте свети отци и решил да избере тези, които в деня на неговото отиване на планината ще извършват Божествената Литургия.
Когато първосветителят с други някои дошъл, служели йеромонах Авив и йеродякон Исе. След края на Литургията, католикосът в присъствието на свети Йоан и другите, взел с едната ръка Авив, а с другата - Исе, и като целунал първия, казал: „Радвай се. Авнвс, епископе на град Некреси!” После целунал другия, казвайки: „Радвай се Исе, епископе ма град Циклани!“ Това неочаквано събитие удивило избраните: те били нажалени от възлаганото върху тях тежко бреме на светителството. Със сълзи те се отказвали и молели католикоса да не ги разделя от обичния им старец. Но католикосът отговорил: „Жив е нашият Господ Иисус Христос, че няма да взема назад словата, възвестени вам по повеление Божие”. Обърнал се към тях и свети Йоан и казал: „Деца, не се противете на Божията повеля и на желанието на този свят владика! Затова ние дойдохме в тази страна, за да се трудим в нея и да сеем словото Божие”.
Избраните свети мъже повече не възразявали и католикосът, като ги взел със себе си, върнал се в град Мцхета и в скоро време ги посветил за епископи. Първосветителят изпратил Авив в Некреси, където светецът, след дълговременни трудове сред езичниците, приел от огнепоклонниците мъченическа кончина; а чудния Исе бил поставен в Цилкани, било му поверено Цилканското паство и той получил за управление съборния Цилкански храм, където се намирала чудотворната икона на Божията Майка, изписана на дъска от Господните ясли.
След заминаването на свети Авив и свети Исе от планината посетителите на свети Йоан с времето се умножавали и много от тях оставяли света и встъпвали в числото на неговото братство, и тази непроходима заради горите планина станала вече удобна за живеене на поселилите се там и прославящи името на Господа Иисуса иноци.
Веднъж нощем се явила на блажения Йоан Просвета Богородица с равноапостолната Нина, и Владичицата му заповядала да разпрати учениците си по разни места в Иверия за проповед на словото Божие и поучаване на народа. Като станал от сън, свети Йоан събрал учениците, съобщил й своето видение и заповедта на Владичицата Богородица, и наредил да се готвят за път, където на всекиго укаже Сам Господ.
Болно било на учениците да се разделят със своя възлюбен отец, но не смеели да му се противят, бидейки уверени, че такава е волята Божия. Преди всичко свети Йоан привел учениците си при католикос Евлавий, изявил му повелението на Господа и молил да благослови заминаващите и да се моли за тях. Католикосът, като благославял светите отци, молил всекиго от тях да вземе със себе си по един монах за помощник. Съгласили се всички, освен свети Шио – като любител на отшелническия живот, той молел да му позволят да остане напълно сам. След това свети Йоан заповядал на учениците как да живеят разделени от него и им преподал следното наставление:
„Любими мои деца! За благото на тази страна Господ ни е пратил тук и, както виждате, добрата почва на тази новопросветена страна се нуждае от оросяване с учението на словото Божие, та чрез проповедта и наставлението да се укрепят в нея твърдо корените на Православната вяра. Затова всеки от вас, подобно на апостолите, трябва да се отправи да възвестява истините на вярата, да извършва свето Кръщение в името на Отца и Сина и Светия Дух, и да поучава пребиваващите в невежество да се покланят на едничкия наш Господ Иисус Христос. Да не предпочетете, деца мои, каквото и да било пред любовта Господня, както и нашият праотец Адам се лишил от райското блаженство и цялото свое потомство обрекъл на грижи, трудове, лишения и накрая – смърт, след като вкусил от забранения плод, зари което и бил изгонен от рая. Но Христос, по Своята благодат не само не предал на забвение творението на Своите pъце, изкушено от дявола, но даже заради него станал Човек, и като претърпял страдания, избавил го от ръцете на смъртта, като го направил отново причастник на блаженството.
А вие знайте, любими мои деца, че ако пребъдвате в пост, бдение и запазвате телата си в чистота, вашият дух, очистен от сквернотата, ще се прилепи към Бога. Всячески избягвайте виното, защото е неприлично монашестващите да го пият: то оковава с крепки окови употребяващите го и уподобява човека на продаден роб, подчинявайки го на греховните подтици. Свети Павел справедливо нарича виното начало на злото, казвайки: „Не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство ” (Ефес. 5.18).
Братя мои! Помнете винаги смъртта и имайте постоянно пред вашите очи страшния ден на Съда, когато всички ние със срам и ужас ще застанем пред Господа Иисуса Христа. Нека се подвизаваме в този живот в добродетелта и нека не щадим себе си в нищо, а да отбегнем плътските страсти и да претърпим временни болки, понеже всичко земно е обречено да бъде горчиво, а само във вечността е нашето упокоение. Да победим тук с мъжествена борба нашия враг, та да заслужим в бъдещето венците на безсмъртието; нека се приготвим благоговейно за този страшен час, когато душата ще се освободи от своето веществено облекло. О, колко е страшен този час, когато Ангелите съпровождат душата към мястото, приготвено за нея, където я очаква нейното въздаяние според делата, добри или зли!”
Като напътствал учениците си с такива наставления, блаженият Йоан ги изпратил да проповядват за приближаването на Царството Небесно, и по указанието на своя пастир те се отправили на път, водени от Светия Дух и бидейки надарени от Него с власт да потъпкват с нозете си змии, гадини и всяка вражеска сила. За да могат иноците по-достойно да следват избрания път, те се въодушевявали чрез възпоменаване на светите мъченици и следвали техния пример; свети Йоан дал намиращите се у него мощи на свети мъченици на учениците си, изпращайки ги на проповед на словото Божие.
Едни от светите отци, именно – сияещият с бисера на светостта и постничеството Давид, многосветлото слънце на стълпничеството Антоний, цветето на чистота и целомъдрието авва Йосиф, увенчаният с духовна сила и знание Стефан и стълбът на сладкото послушание Зенон – се отправили в Кахетия, в североизточната част на Иверия – а там в град Некреси бил и светител Авив, който после станал свещеномъченик. А светите отци Шио – образецът на духовните сълзи и крепостта на Грузинското царство, Пир – божественият пример на покайния плач, Михаил – образът на чистата правда и живота по нея, Тадей – стълбът на светата вяра, и Исидор – градината на добродетелите, се отправили в Карталиния, в северозападната част на Иверия; а органът на всесветата любов и непорочност Исе се намирал също в карталинския град Цилкани.
Всеки от преподобните отци страдал за вярата и истината; както над апостолите и мъчениците, така и над тях се изпълнили думите на богоречивия Павел: „ Тия, за които светът не беше достоен, скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти... лишавани, оскърбявани и измъчвани” (Евр. 11:38,37). Понеже те се отрекли от всички светски грижи и мнозина от тях осъдили себе си на такива лишения, че не искали да употребяват даже одежди, но като се загръщали в кожи, те отивали да проповядват словото Божие, без да обръщат внимание нито на нощния студ, нито на дневния зной, и подобно на живелите в рая наши прародители, били голи заради любовта към пустинножителството и пренебрегвали всяко човешко удобство.
Тези ученици не от корист, но поради своята преданост на св. Йоан били подбуждани към благ труд; те били научени от своя наставник как да обработват нивата на спасението на вярващите и да очистват пшеницата от плевелите, които посял завистникът и врагът на човешкия род, влагайки в душите на хората порочни желания. При тези блажени отци идвали люде боголюбиви и вярващи в Христа, и се поучавали от тях на душеспасителни дела, а слабите духом и телом получавали и подкрепа. Господ слушал молитвите на отците и извършвал чрез тях много изцеления и чудеса. Така сърцата на вярващите укрепвали в Православието, а нечистите духове със страх оставяли местата, в които живели, и бягали в пустините; идолските капища били разрушавани и вместо тях се въздигали храмове за слава на Бога.
Като разпратил учениците си по цяла Грузия, свети Йоан оставил при себе си единствено дякон Илия, който му бил утеха и опора в немощта му, предал се на непрестанни трудове и духовни подвизи, пост и молитва, и напълно умъртвил своята плът за греховете и страстите. Виждайки тези подвизи на блажения мъж, нечистите духове се разкъсвали на части от завист и безсилна злоба. Те не можели да понасят присъствието на светеца на планината Заден.
Веднъж, като се въоръжили срещу свети Йоан, те дръзко и безсрамно пристъпили към него със страшни викове, ругатни и заплахи, и се стараели да му внушат страх и да го изгонят оттам. „Защо си дошъл тук? - казвали те. – Това място го владеем ние от древност. Какво равенство може да има между нас и тебе? С каква власт отнемаш от нас нашия дял? Монахо, ако ти не напуснеш планината доброволно, то ние ще напратим върху тебе такова множество изкушения, че ти ще бъдеш принуден да си отидеш и ще разбереш, какво значи да се втурваш в чужди предели”.
Свети Йоан се осенил с кръстния знак и си казал: „С името на Господа ще ги поразя! Господ е с мене, от кого ще се боя? Ако Бог е с мене, то какво ще ми стори врагът?” След това, като се обърнал към демоните, произнесъл: „Ако ви е дадена власт от Господа над тялото ми, както някога това е станало с Иов, то правете, каквото искате и каквото трябва да правите, защото аз съм раб на моя Господ Иисус Христос и не се боя от вашите заплахи”.
Най-главният от демоните с ярост се обърнал към светец и казал: „Йоане, Йоане! За какво си дошъл при нас, като си оставил своето предишно място? Отивай си оттук незабавно защото тази планина е наша и не подобава ти да живеещ с нас. А ако не ни послушаш, ще си навлечеш гибел, понеже не ще можеш да противостоиш на нашата власт. Не обричай себе си на бедствие, а си отивай оттук по-скоро”.
Тогава свети Йоан им отговорил: „О, злочестиви! Вие никога не желаете добро на нашия род. Вие сте коварни и лъжливи, и вместо добро за човека, всякога се стараете да го хвърлите в ада. Как ми говорите, че това място е ваше? Не на Господа ли принадлежи този свят и всичкото пространство, тъй също и земята, и всичко на нея не е ли дадено от Бога на човешкия род? А за вас е предназначена от Него единствено преизподнята и неугасимият огън, в който трябва да понесете наказание вие и всички изпълнители на вашата воля. О, как хитро ме съветваш да си отида оттук, коварни! Чрез вашето коварство нашите прародители се лишиха от райското блаженство, което ни възвърна нашият Господ Иисус Христос, и ето – вас навсякъде ви преследва потомството на Адам. Махнете се чрез името на Христа и отидете далеч оттук, понеже нашият Господ Иисус ми предостави на мене това място”.
Щом само светецът произнесъл тези думи, демоните завикали със страшен глас: „О, горко ни! Ти си дошъл тук в името на Иисус, Който ни изгонва отвсякъде и чрез Чието име тържествуват над нас даже тези, които още не са Го последвали, понеже Той и на тях е дарувал победна сила над нас. Да бягаме оттук при езичниците от вътрешните страни в планините и да се заселим сред тях”. Тогава бесовете, които висели подобно на градоносен облак над пещерата на блажения, мигновено изчезнали оттам и се впуснали направо на север във вътрешността на Кавказките планини.
Когато се разнесъл слухът за това чудо, жителите на околността, които знаели, че тази планина е била пълна с нечисти духове, въздали слава на Бога, и удивени от такова велико чудо на светия отец Йоан, единодушно говорели: Наистина, дивен е Бог сред Своите светии и е благословено Неговото име навеки”.
С такава благодат сияел достойният наш отец, обогатен с всички добродетели и смирен по дух. Свети Йоан навестявал и своите ученици, за да не отслабват духом в душеспасителните подвизи и всякога да бъдат готови за онзи незнаен ден, когато идващият Жених ще призове чистите души, украсени с християнски добродетели, и ще ги въведе в брачния чертог на светиите.
Забележително е било посещението на свети Йоан до възлюбения негов ученик Шио. За да узнае достоверно каква степен на духовното съвършенство е достигнал преподобният, свети Йоан, като взел със себе си своя ученик и служител дякон Илия, се отправил към обителта на свети Шио.
Когато братята на обителта чули за приближаването на великия отец и учител, излезли да го посрещнат, начело с преподобни Шио. Като си разменили целование със свети Йоан и като получили от него благословение, повели светеца направо в храма на Божията Майка. Свети Шио, като узнал за намерението на своя наставник да остане у него за някое време, послал един монах до светител Исе, епископ Цилкански, с известие за идването на техния учител и отец Йоан, и молел светителя да дойде при тях, на което свети Исе твърде много се зарадвал. Той незабавно се приготвил за път и се отправил към обителта на преподобни Шио. Като дошъл, св. Исе приел благословение от своя отец Йоан, като преди това си разменили целование.
Прекарвайки някое време в обителта на свети Шио блаженият Йоан веднъж по време на трапезата поискал чаша вино и дякон Илия му подал. Тогава блаженият осенил чашата с кръстния знак, издигнал я нагоре, помолил се на Бога и я пуснал от ръцете си. Тя застанала във въздуха, като да била поставена на нещо. Чудотворецът се обърнал към своите ученици св. Шио и св. Исе и казал: „Деца, свалете тази чаша, пълна с вино, и благословете”. Но никой не дръзвал на такова дело. Всички, които били около светеца, се удивявали на това чудо. Накрая сам свети Йоан взел чашата и дал да пият от нея всички, като преди това благословил. После свети Йоан се обърнал към преподобни Шио, казвайки: „Отче, нужно е да възблагодарим на Бога за чудото, което Господ яви сега сред нас”. Свети Шио се подчинил на стареца, станал от мястото си, поставил на голата си длан на лявата ръка горещи въглени и на тях – тамян, и започнал да кади седящите свети отци, и въздухът се изпълнил с благоухание от тамяна. Всички, които видели това чудо, славели Бога и Му благодарили, и се удивявали на Неговите толкова дивни дела.
Свети Йоан казал на присъстващите: „Не се чудете, братя! Знайте, че действието на огъня е безопасно за истинно вярващите. Огънят, запален във Вавилон за тримата отроци, се засрамил от невинните, когато халдеите ги хвърлили в горящата пещ. При юношите слязъл Ангел и ги запазил невредими от пламъка, така че и косите им останали необгорени, но пострадали единствено тези, които запалили огъня”. После свети Йоан погледнал към светителя Исе и казал: „Отче и пастирю на словесните овце, просим твоето благословение за спомен от тебе”.
Свети Исе, изпълнен със Светия Дух, станал от мястото си, издигнал ръце към небето и дълго се молил безмълвно, а после паднал на земята, оросил я с горещи сълзи и като се обърнал към свети Йоан, просил неговите молитви. След това като повикал свети Йоан и другите да го последват, тръгнал към река Ксан. Стигайки до реката, свети Исе отново застанал на молитва. „Света преблаго ловена Царице! – казвал той. – Чрез Твоята благодат нека ми се покори тази вода и да ме последва.
Като свършил молитвата, светителят протегнал жезъла си към реката и казал: „В името на нашия Господ Иисус Христос, на тебе говоря, река Кусан, последвай след моя жезъл! И о, чудо! Част от реката се отделила и потекла след свети Иса, и тя като че се повличала след жезъла. А земята се вдлъбвала там, където блаженият влачел жезъла си и показвала път на водата. По такъв начин светиите се приближили до храма на Божията Майка в Цилкани, а светителят все още водел след себе си водата. Стигайки до храма, свети Исе оставил водата и тя намерила път за себе си нататък; тази вода и до днес тече при самата крепостна стена на храма на Божията Майка за слава на Господа Иисуса Христа и за свидетелство за светостта на Исе.
Очевидци на това чудо били светите отци Йоан, Шио, дякон Илия, Евагрий и други братя от обителта на свети Шио, а също и жителите на големия град Мцхета и на близките селища и жителите на Цилкани, които славели Бога и Му благодарили задето дал на Своите светии толкова голяма сила на чудотворство.
Ката видял духовното съвършенство на своите ученици, свети Йоан се върнал с дякон Илия назад в своята пещера на планината Зедазен. С него отишли и останалите му ученици – Шио, Исе и другите. След като прекарали у свети Йоан три дни в духовна радост, всеки от тях се върнал на своето място.
Планината, на която живеел свети Йоан, била отначало съвсем безводна. С пот на лицето се трудел ученикът на преподобния – свети Илия. Той носел вода от река Арагва, която течала в подножието на високата планина Зедазен. Като виждал този негов голям труд, свети Йоан се съжалил над него и започнал със сълзи да моли Бога да им даде на тази висока планина извор с вода. Бог чул молитвите му и избликналият извор и до днес тече там за слава на Бога и на Неговия раб Йоан.
Хората, като узнали за това ново чудо, започнали да се стичат от разни места, донасяйки със себе си болните от разни болести и обхванатите от нечисти духове. Светецът, като ги благославял, им давал да пият вода от извора, даруван от Бога заради неговите молитви и сълзи, и болните незабавно получавали душевно и телесно изцеление. И сега всеки, който приема с вяра тази вода, получава двояка полза, по молитвите на светия наш отец Йоан.
Веднъж ученикът на светеца – дякон Илия тръгнал към извора за вода. Докато черпел вода, той погледнал и видял пред себе си мечка с необикновена големина, която идвала към извора. Илия твърде силно се изплашил, оставил ведрото и с ужас се спуснал да бяга към светия схимник, великия Йоан, известил му за видения звяр и казал: „Да отидем, отче, и ще ти покажа тази мечка при самия извор”. Свети Йоан последвал ученика си и видял мечката да пие вода. Йоане с кротост казал: „Пий, ако си жадна, и си отиди оттук, но, казвам ти: нека ти и твоят род отсега да не смеете на никого и никога да причинявате някаква вреда на тази планина”.
Като чула думите на светеца, мечката навела глава като покорна робиня и незабавно се отдалечила от извора. Така този благ наставник свети Йоан заповядвал дори на безсловесните зверове. От това време всички диви зверове, които на тази планина са огромно множество, така твърдо спазват тази заповед на светеца, че при всяка среща с хора незабавно бягат в обратна посока, изпълнявайки повелята на свети Йоан, и не причиняват на никого никаква вреда.
Веднъж донесли при чудотвореца болен, разслабен с всички членове на тялото си, който напълно вече отпадал и на когото не можело да се гледа без най-дълбока жалост. Положили го заедно с носилката пред свети Йоан и молели блажения, казвайки: „Помилвай този разслабен, светий отче! Защото вярваме, че с твоите молитви можеш да направиш всичко, като изпълнител на волята на Господа и верен раб на нашия Владика Иисус Христос”. Обърнал се към него и сам рзслабеният с тих глас, тъй че едва можело да се чуят думите му: „Помилвай ме, рабе на милосърдния Владика и Бoг, и Го моли за мене, почти мъртвия и обречен да бъда в гроб, за да ме излекува Господ по твоите молитви”.
На блажения Йоан това изпитание се показало тежко, но oт състрадание към болния той се помолил с вяра на Господа и просил от Него да изцели този човек. После, като се обърнал към страдалеца, както някога Спасителят към разслабения в Силоамската къпалня, светецът му казал: „Стани, вземи си постелката и върви, защото те изцелява нашият Господ Иисус Христос”. О, велико чудо! Полумъртвият безнадеждно болен тозчас станал на нозете си, с изцелени всички свои членове. Това велико дело видели всички присъстващи и удивени славели Бога, Който по такъв чудесен начин действал чрез Своя раб свети Йоан.
В друго време довели човек, в който се вселил дух на немота. Болният силно страдал от това, че не можел да произнесе нито една дума. Свети Йоан се съжалил над него, обърнал се към нечистия дух, като да се обръща към човек, и казал: „Зли и нечисти душе, защо терзаеш Божието творение? Казвам ти, в името на нашия Господ Иисус Христос, излез от него и отиди в пустинни места, непристъпни за людете”. Злият дух, по повелението на светеца, незабавно оставил човека, и страдащият получил освобождаване от дявола, който го измъчвал.
За това чудо дошлите с този човек славели и благодарили на Христа Бога и казвали: „Кой е този, който с една дума изгонва дявола и дарува на болните изцеление?” А свети Йоан им говорел: „Не се удивявайте, хора, на това велико, Божие чудо. понеже не аз лекувам, а името на нашия Господ Иисус Христос, Който изгонва нечистите духове и унищожава силата им, и освобождава людете от немощи и недъзи. Защото Господ е казал: ..Който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши. и пo - големи от тях ще върши” (Йоан. 14:12) Бог е Който прави чудеса".
С такива благодатни дарове сияел блаженият Йоан. За множеството чудеса, извършени от него още в Сирия, ние не споменаваме, за да избегнем многословието, а разказахме само за някои от тези, които той направил в Иверия, като показал каква милост е получил от всевиждащия Владика Иисус Христос.
Трябвало накрая светецът, след дълговременния си живот ла почине от трудовете си и да получи своята награда за тях. След като се удостоил с откровение за своята смърт, свет Йоан повикал някои от учениците си, които били още живи. между които и дякон Илия и свети Тадей Степанцминдски, който бил основал по повеление на свети Йоан в подножието на планината Заден манастир за идващите заради спасението на душите си при свети Йоан. Като любител на уединението и на отшелническия живот, светецът не приемал никого при себе си да живее на планината и оставал само със свети Илия, а всички идващи пращал в този манастир на свети Тадей.
Деца мои! казвал той на учениците си. – Близко е моят последен час. Страхувам се, да не ме повлекат злите врагове в бездната на ада. По време на смъртния час пазете се и вие, братя мои. от дяволските мрежи, та врагът на човеците да не ви постави камък за препънка, понеже той постоянно дебне душата ни желаейки по някакъв начин да я улови, и никой не може да избегне от ръцете му иначе, освен само с пост и телесна чистота*, понеже тези подвизи привличат към нас Божията помощ. Затова моля, деца мои, да бодърствате всекичасно и свято да служите на Господа, като поменавате и мене във вашите молитви”.
*Чистота от плътски страсти и похоти. Б. пр.
С кротостта и смирението на душата си свети Йоан бил устрашение за дявола, когото той прогонвал от себе си със слово и дело. Но И сега, когато се освобождавал от оковите на плътта и когато вече като че стоял пред Господа с чистата си душа, той все пак още се опасявал от горчивите митарства. Той бил научен на това от великия учител на езичниците – апостол Павел, който е казал: „Каквото трябваше да свърша свърших, но все пак оставам непотребен раб на Господа (ср. Лук. 17:10).
След това свети Йоан заповядал на учениците си да положат тялото му в неговата тясна пещера на планината, в мястото на неговите подвизи, а после се причастил със Светите Тайни на Тялото и Кръвта на Христа Спасителя. След като ги приел, преподобният изведнъж дошъл в духовен възторг, виждайки пред себе си с множество светии войнството на безплътните небесни Сили, слезли да приемат неговата света и праведна душа и да я занесат при престола на Всевишния, и свети Йоан я предал в ръцете на небесните жители*.
*Кончината на св. Йоан последвала скоро след смъртта на неговия възлюбен ученик св. Шио, който починал вероятно също при католикос Макарий (556-572)
Учениците на светеца обливали нозете му с горещи сълзи, ридаели за своето сиротство, оплаквайки загубата на такъв отец. „Най-почитани отче и пътеводителю на душите ни – казвали те, – къде ли сега ще видим твоето ангелско лице? Кой ще лекува още по-голямото наше безсилие и кой подобно на тебе ще оросява земята със свети сълзи?” След дълги ридания те приготвили тялото на свети Йоан за погребение. Но забравили, въпреки това, да изпълнят заповедта на стареца, или, по-добре да кажем, не искали и считали, че е неприлично да погребат светото му тяло в бедната пещера на планината, и затова, като събрали свещеници и дякони, „ съпровождани от духовенство и знатни миряни, с почест занесли светеца от планината до манастира в подножието й и след обичайния молитвен чин, го положили в нарочно приготвена за него гробница.
Но на великия подвижник и праведник не било угодно това непослушание на учениците му. Той желаел да предадат неговото тяло на земята в мястото, което сам определил. Тогава земята около манастира започнала страшно да се тресе и учениците му разбрали, че на светеца не е угодно да лежи с тялото си в манастира на свети Тадей. Помнейки повелята на преподобния, те отишли при католикоса и при съборния клир и им обявили заповедта на свети Йоан.
Католикосът, като чул за станалото, се отправил в манастира, съпровождан от свещеници, дякони и множество народ, изнесъл светите мощи от гробницата и със запалени свещи и тамян, и със славословие всички отишли на планината в пещерата на светеца, където и погребали тялото му. Тогава се прекратило земетресението около манастира. След погребението на светеца започнали да стават безчислени чудеса от неговия свят гроб; едно докосване до гроба изцелява от душевни и телесни недъзи и до ден днешен.
След като изминали много години, свети Климент, католикос Мцхетски, построил от южната страна на пещерата, където лежало тялото на светеца, църква в чест на свети Йоан Кръстител, в чийто придел, до самия Жертвеник се покоят светите мощи на преподобни Йоан.
С такива благодатни дела просветил и украсил Иверскат страна всехвалният Йоан. Той научил народа на служение Господу не само със собствения си пример, но и чрез своите ученици. Затова светата Иверска Църква празнува паметта на преподобния заедно с дванадесетте му ученици на 7 май. Кончината на светеца била между 557 г. и 560 г. при католикос Макарий.
Молитва към преподобни Йоан, Зедазнийски чудотворец
О, отче на отците и величие на монасите Йоане, който си се явил за украсяване на грузинския род! О, преблажени причастниче на Небесното Царство! Като предстоиш пред престола на Пресветата Троица, погледни от небесната висота към нас, недостойните твои раби. Прогони от нас враговете на душите ни, измоли да се освободим от всички телесни и душевни страсти, та като сме очистени от многогрижните греховни въжделения, да намерим и ние успокоение и да се сподобим да славословим и в бъдещия век Безначалния Отец с Неговия Единороден Син и Всесветия, Благ и Животворящ Негов Дух – единия в Троица Бог, на Когото подобава слава сега и винаги, и във вечните векове,
Амин.
Източник: „Жития на Грузинските светци“, издателство Православна класика; 94 – 119 стр. Превел от грузински източници Михаил Сабинин.