ПреподобниТеофил Мироточиви (5 юли, 5.07.1548)
Преподобният и богоносен наш отец Теофил, според значението на своето име, приятел на Бога, се родил в мястото Зйхия, намиращо се в Македония, от благочестиви и добродетелни родители, и бил възпитан като истински християнин. Когато достигнал определената възраст, го дали да получи начално образование в училището, а след това се посветил и на висшите науки. При вродените Си умствени способности, той за кратко време завършил своето външно образование; но при успехите на външното благочестие той особено много се стараел да възпитава сърцето си по правилата на строгата християнска нравственост: избягвайки младежките беседи, най-често безчинни, той много обичал да влиза в общуване със старци и добродетелни мъже. При това голяма част от времето си посвещавал на четенето на Божествените Писания, според заповедта на премъдрия Сирах, който казва: Разсъждавай с разумни, и всяка твоя, беседа да бъде в закона на Вишния (9:20). Вследствие на това благочестивият юноша преуспявал в различни подвизи на добродетелите, по думите на свети Давид, като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време (Пс. 1:3). Четенето на Божественото Писание и житията на светите и благочестиви мъже неволно го предразполагало да им подражава според силите си: така той подражавал на Авраам в гостоприемството, на прекрасния Йосиф в целомъдрието, на Иов в търпението и мъжеството, на Мойсей и Давид в кротостта, и на другите праведници в различни подвизи. Това насочило вниманието на всички към него, и той, като пример на добродетелен живот, бил възведен на степента на свещенството. Оттогава обхождал различни места, назидавайки християните със словото и примера на своя живот; а впоследствие и сам, за душевно назидание, се прилепил към рандинийския епископ Акакий и останал при него. Този епископ бил ръкоположен от константинополския патриарх Нифонт, и бил най-близкият му приятел. В същото време от светейшия патриарх Нифонт били получени писма от Египет, които съобщавали за неговите велики преславни чудеса, показани от Бога чрез тогавашния патриарх Йоаким Александрийски за посрамване на богоубийствения еврейски род и за похвала и утвърждаване на нашата православна и истинна вяра и на всички нас, християните. Чудесата били следните:
В целия Египет свирепствала ужасна чума. Един от еврейските лекари, отявлен враг на християните, разпространил сред турците слуха, че виновни за постигналото ги нещастие са християните; защото те, както им обяснил евреинът, пускат във водата кръста, което станало причина за смъртоносната болест. Тази клевета срещу християните се разпространила навсякъде и накрая стигнала и до египетския султан.
Макар и султанът да бил мюсюлманин, много обичал и почитал светия патриарх, колкото заради добродетелите му, толкова и заради неговата мъдрост и благоразумие, и затова не обърнал внимание на доноса на враговете на Христовия кръст срещу християните. Окаяният лекар, виждайки, че не е постигнал целта си с тази клевета, замислил нови козни срещу християните. Везирът успял да доведе султана дотам, че той, въпреки своето уважение към патриарха, го повикал в Дивана за лични обяснения по повод на клеветата срещу християните. Патриархът се явил в съда. Султанът отначало водел с него дълга беседа за вярата и накрая, виждайки, че той със силни убеждения и ясни доказателства защитил православната вяра и унижил исляма, му заповядал, като оправдание на Евангелските думи, да премести от мястото й съседната на Кайро планина. Светейшият патриарх не се поколебал в духа на вярата. Като поискал няколко дни за молитва, той заедно с верните християни с пост, бдение и молитви умилостивявал Господа и се молел да не ги посрамва пред неверните, за да не се похули Неговото свято име заради тях. В определеното време, в присъствието на множество народ, патриархът в името на Христа казал на планината да се премести от мястото си и да отиде другаде: Планината се разтърсила из основи и напуснала мястото си.
Накрая, спряна със същото Христово име, тя и досега се нарича на турски: Дур даго (стани планина). Това чудо поразило друговерците. Не знаейки как да разколебаят силата на Христовата вяра, те приготвили смъртоносна отрова и убедили царя да заповяда на патриарха да я изпие, защото Христос, казвали те, е казал в Евангелието: ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди (Марк. 16:18). Султанът приел и това, и заповядал да дадат отровата на патриарха. Изпълнен с вяра в силата на Христовия кръст, патриархът осенил смъртната чаша с кръста и изпил отровата. Напразно очаквали, че той веднага ще умре: патриархът останал съвършено невредим. След това, като изплакнал чашата с вода, помолил евреина да я изпие: той не могъл да откаже, защото самият султан искал това. И така, той изпил водата и в същия миг умрял. Поразен от такива чудеса, султанът заповядал да обезглавят везира, а на останалите евреи да наложат глоба, и за тяхна сметка да бъдат направени водопроводи от Нил във вътрешността на Кайро, а светия патриарх превъзнесъл с почести1. Когато патриарх Нифонт в Константинопол узнал за тези дивни събития чрез писма, веднага изпратил в Александрия рандинийския епископ Акакий, за когото беше казано по-горе, с преподобния Теофил и с други, за да узнаят подробно и да се уверят със собствените си очи в това, което се случило. При това свети Нифонт написал на александрийския патриарх Йоаким, благодарейки на Господа, че Той е чул молитвата му и чрез него е извършил такива чудеса за слава и величие на християнския род, и след това го молел да приеме благосклонно изпратените от него хора. И така, те веднага се отправили към Александрия и били приети с голяма радост и благосклонност от светейшия патриарх, който ги задържал при себе си много време. Преподобният Теофил, със своята добродетел и образованост, привлякъл особено внимание към себе си. От Александрия с епископ Акакий той се отправил към Синайската планина, а оттук през пустинята - в светия град Йерусалим. Там се поклонили на живоприемния гроб на нашия Господ Иисус Христос и на другите свети места, посетили Таворската планина и Дамаск. Тук се срещнали с антиохийския патриарх, от когото им били връчени писма до константинополския патриарх. От Дамаск отново се върнали в Йерусалим, където епископ Акакий се разболял и починал. След смъртта на Акакий, напътствани от благословението на иерусалимския патриарх, с писма до константинополския патриарх, те се върнали в Константинопол и се представили на тогавашния светейши патриарх Пахомий, бившия сихнийски митрополит, защото светият патриарх Нифонт, който ги изпратил с тези поръчения, по време на техните странствания напуснал катедрата. Патриарх Пахомий ги приел с чест и благословил трудовете, поети от тях при пътуването; а в лицето на свети Теофил видял добродетелен и учен мъж, задържал го при себе си и му възложил писмените дела на патриарха, с длъжността нотарий и екзарх на великата Църква. Теофил изпълнявал тези задължения много дълго и бил уважаван от всички за своите добродетели. Но виждайки и чувствайки, че при доволството на външния живот и при оказваното му уважение няма или има съвсем малко храна за духа, той оставил своята длъжност и се оттеглил на Света Гора, във Ватопедския манастир.
1За това събитие споменава и пътешественикът Трифон Коробейников, който бил на Изток в 1583 г.
За да не падне в заблуждение и прелест без старческо ръководство в монашеския живот, при мъдруването на собственото си сърце, той се доверил на намиращия се по това време в покой във Ватопедската обител епископ, и безусловно му подчинил своята воля, изпълнявайки всякакъв вид послушание и всекидневно принасяйки на Господа Бога без кръвната жертва. А когато старецът епископ отишъл при Господа, преподобният Теофил се оттеглил в Иверската обител с цел да намери примери за подражание там. Така той се учел от един на съвършено послушание, от друг на смирение, от трети на любов към Бога и ближния, на кротост и дълготърпение. Вследствие на това Теофил станал избран съсъд на Светия Дух и образец на монашески добродетели. В същото време, по поръчение на обителта, като краснописец, той имал за килийно занятие преписването на книгите, овехтели от продължителна употреба. Много от тези книги и досега се пазят в библиотеката на Иверския манастир. И тъй като, според думите на Господа, не може се укри град, който стои навръх планина (Мат. 5:14), то и преподобният Теофил се прославил със своя добродетелен живот не само на Света Гора, но и в далечните околни места; така че Солун, който по това време се лишил от архипастир, усилено се стремял да убеди светия да приеме архиерейско достойнство. Но смиреномъдрият Теофил не искал и да чуе за това. По това време в Солун се случило да бъде и констанстантинополският патриарх Теолипт: солуняните се обърнали към него с молба да им даде за архипастир атонския отшелник Теофил. Светейшият патриарх от своя страна се отнесъл със съчувствие към тях и собственоръчно му написал (защото той преди бил много близък със светия, като негов сънародник), молейки го да отиде в Солун, за да се срещнат, без да споменава нито дума за молбата на солуняни.
Преподобният разбрал с каква цел го кани светейшият патриарх в Солун, и затова, за да се отклони от високото достойнство и така да избегне временната слава и почит, веднага приел велика схима: а на светия патриарх отговорил, че тежка болест го е накарала да приеме велика схима и да се откаже от свещеническото служение - и поради болестта не е възможно да изпълни молбата му и да дойде в Солун. Така, извинявайки се за невъзможността да се види със светия патриарх тук, той го помолил за прошка, просейки неговите молитви и добавил, че по благодатта на Господа ще се види с него в небесното царство. Такъв отговор, от една страна, опечалил светия патриарх, а от друга, го зарадвал, че Теофил така преуспява в истинското смирение и монашеските подвизи.
Тогава близо до Иверската обител уединено се подвизавал игуменът на име Дионисий. Обичайки безмълвието, и преподобният Теофил, с позволението на игумена и братята, си построил малка колиба близо до игумена Дионисий и делял с него трудовете на дълбокото отшелничество, назидавайки се от примера на неговия свят живот и мъдрите му беседи. Взаимната им любов била толкова силна, като че в тях имало една душа. В това време се прославил с подвижническия живот някой, който живеел в Карея, на име Кирил. За да получи духовна полза и от него, и да подражава на живота му, свети Теофил оставил своето безмълвие и се преместил в Карея, при Кирил. При тях често идвал за служение Протът на Света Гора, старецът Серафим, бившият духовник на Кирил. Протът обърнал внимание на Теофил, обикнал го заради светия му живот и оттогава, дори до смъртта, двамата останали искрени приятели. Но божественият Теофил не останал задълго в Карея. Силното желание за безмълвие го увлякло в пределите на Пантократор, в килията на свети Василий, където имало всички условия за дълбоко уединение и несмущавана тишина за безмълвие. Келията имала нужда от поправки, а свети Теофил, нямайки в себе си нито стотинка, не можел да внесе за нея в манастира определената сума, нито да я обнови: до такава степен усвоил монашеската нестяжателност. Протът, старецът Серафим, му помогнал в тази нужда. Така свети Теофил се потопил в пустинята за безмълвие, имайки за сподвижник брат на име Исаак. Това отдалечаване на свети Теофил от всички силно въздействало върху Прота. Като построил около църквата на Протата галерия, издигнал камбанария и украсил вътрешността на църквата, той измолил от старците на Света Гора освобождаване от длъжността Прот и се оттеглил в пустинен покой, където заедно със свети Теофил постоянно се упражнявал в четене на Свещеното Писание и светите Отци, извличайки оттам истинска и безсмъртна храна за безсмъртния дух. Изключителен подвиг на преподобния Теофил било така нареченото от светите отци умно дело или опазване на ума с непрестанната сърдечна Иисусова молитва, тоест, Господи Иисусе Христе, помилуй ме. По думите на свети Калист, има два вида монашеско дело: едното служи за укротяване на страстите и се състои в пост, бдение, коленопреклонения и други външни подвизи; а другото - за очистване на сърцето от нечисти мисли, което се извършва със строго внимание, с непрестанна сърдечна молитва към Господа Иисуса, извършвана тайно, с болезнено чувство и страдателен вопъл на душата, както учат божествените отци. С умното дело и свещената молитва, с плача и сълзите, пораждащи се от тази молитва, той очистил сърцето си от страстите и нечистите помисли и накрая, като победил демоните, станал чисто, избрано жилище на Светия Дух. И тъй като, по думите на свети Дионисий Ареопагит, божествената любов не вижда и не знае нищо, освен своя предмет - преподобният Теофил, пламтейки от любов към Бога, не мислел за нищо друго, освен за Иисус: Иисус бил негово дихание, Иисус бил неговият живот, Иисус бил винаги в сърцето му. Теофил, подобно на свети Апостол Павел, не живеел вече, но Христос живеел в него; а след това, подобно на свети Павел, той се удостоил с божествените дарове на Светия Дух: предвиждал бъдещето, знаел сърдечните тайни и човешките мисли, достигнал до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство, както казва светият Апостол (Еф. 4:13).
Накрая, изпълнен с дни, светият предузнал своята смърт и започнал да се готви за изхода във вечността. Между другото той написал изповядване на вярата и духовно завещание, а преди смъртта пожелал да извършат над него тайнството елеосвещение. Това станало в петък. Като се простил с всички, в събота той се причастия в храма с пречистите Христови Тайни с чувство на благодарност към Бога за всичко и накрая повикал своя ученик Исаак, за да му съобщи своята последна воля. Бидейки смирен през целия си живот, свети Теофил и след смъртта си не желаел да бъде почитан от човеците: той дал на Исаак заповед да не се съобщава за смъртта му, когато предаде духа си на Бога, да не се призовават свещениците за извършване на обичайното погребение над него, но Исаак да върже нозете му с въже и да хвърли тялото му. Така, обявявайки своята последна воля на своя ученик, преподобният легнал на одъра; „Господи Иисусе Христе, приеми духа ми“ - произнесъл той и починал със смъртта на преподобните, в 1548 година от Рождество Христово, на 8 юли, в неделния ден, преди изгрев слънце.
Неговият послушен ученик Исаак изпълнил с точност заповедта на светия: завързал тялото му с въже и го завлякъл в гората. По цялата Света Гора се разнесъл слухът за смъртта на преподобния, стекли се множество монаси, особено познати и приятели на преподобния: всички желаели да видях и да се поклонят на гроба му и край него да получат благословението на починалия. За да не лиши идващите от това, неговият ученик им показал едно изровено място, където уж бил погребан преподобният. Но монасите от Иверската обител и Пантократор се съмнявали, че това е мястото, на което е погребан светият, поради някакво тайно чувство, което не ги излъгало; след това те намерили светите мощи на Теофил в гората, взели ги и ги пазели в дълбока тайна от другите.
След изтичането на четиридесет дни Исаак дошъл в дола да види мощите и, за негово изумление, не ги намерил. След дълго търсене накрая узнал, че мощите се намират в Пантократорската обител. Отишъл там и помолил старците да му предадат останките на неговия отец, като негова собственост, но пантократорците не искали и да чуят за това. Така минало много време. За утешение на Исаак, тогава Света Гора била посетена от Макарий, епископ на Ерисо. Исаак се обърнал към него с оплакване от Пантократорската обител и го помолил да вземе участие в това дело. Епископът не се забавил. Като поканил атонските игумени, той пристигнал в Пантократор и отделил за тази обител от мощите на свети Теофил ръката, а останалите части предоставил на ученика. Тогава ги пренесли тържествено от Пантократор в килийната църква на свети Василий, където безмълвствал преподобният, и оттогава те започнали да източват благовонно миро, за свидетелство на неговия богоугоден живот.
Такъв е животът на преподобния наш отец Теофил Мироточиви; така се подвизавал той и така бил прославен от Бога на земята и на небето, в живота и в смъртта. Да подражаваме и ние на преподобния в нестяжението, кротостта, смирението, чистотата, безмълвието и любовта към Бога и ближния, за да наследим заедно с него небесното царство в Христа Иисуса, нашия Господ. На Него слава и власт с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
Източник: Атонски Патерик или животоописание на светиите, просияли на Светата Атонска Гора. Превод от руски език по изданието на Атонския манастир “Свети Панталеймон” от 1897 г. Част 1. Издава манастир „Св. Вмчк. Георги Зограф“, Света гора, Атон, 2003. сс. 69 – 79.