Преподобни Ефрем Нови, чудотворец († 5 май, 14.09.1384 - 05.05.1426)
Светият мъченик и чудотворец Ефрем е роден в Гърция на 14 септември 1384 година. Баща му умира, когато светецът е млад, а благочестивата му майка е оставена сама да се грижи за седем деца.
Когато Ефрем достигна четиринадесетгодишна възраст, все добрият Бог насочи стъпките му към манастира на планината Амоман, близо до Неа Макри в Атика. Манастирът е бил посветен на Благовещение, а също и на Света Параскева. Тук той взе на раменете си Христовия кръст, който всичките Му последователи трябва да понесат (Мат. 16:24). Свети Ефрем, въодушевен от любов към Бог, непоколебимо се подлагал под монашеската дисциплина. В продължение на близо двадесет и седем години той подражавал на живота на великите отци и аскети от пустинята. С божествена ревност той последва Христос и се обърнал от съблазните на този свят. По Божията благодат той се пречисти от душевните страсти и се превърна в обител на Всесветия Дух. Той също беше намерен за достоен да получи благодатта на свещеничеството и служеше пред светия олтара с голямо умиление и благоговение.
На 14 септември 1425 г. варварските турци започват нашествие по море, унищожавайки манастира и ограбвайки околните села. Свети Ефрем бил една от жертвите на тяхната яростна омраза. Много от монасите бяха измъчвани и обезглавени, но свети Ефрем остана спокоен. Това вбеси турците, затова те го хвърлиха в затвора, за да го измъчват и да го принудят да се отрече от Христос.
Затвориха го в малка килия без храна и вода и го биеха всеки ден, надявайки се да го убедят да стане мюсюлманин. В продължение на няколко месеца той издържа ужасни мъки. Когато турците се убедиха, че светецът остава верен на Христос, решиха да го убият. Във вторник на 5 май 1426 г. го изведоха от килията му. Обърнаха го с главата надолу и го вързаха за близката черница, след което го пребиха и му се подиграха. „Къде е твоят Бог“, попитаха те, „и защо той не ти помага?“ Светецът не загуби кураж, но се помоли: „Боже, не слушай думите на тези хора, но нека бъде Твоят воля както е угодно на тебе."
Варварите скубеха брадата на светеца и го измъчваха, докато силите му не изчезнаха. Кръвта му течеше, а дрехите му бяха разкъсани. Тялото му беше почти голо и покрито с много рани. Все пак агаряните не се задоволиха с това, но пожелали да го измъчват още повече. Един от тях взе пламтяща пръчка и я пъхна жестоко в пъпа на светеца. Писъците му бяха сърцераздирателни, толкова голяма беше болката му. Кръвта течеше от стомаха му, но турците не спираха. Те повтаряха едни и същи болезнени удари много пъти. Тялото му изтръпна и всичките му крайници се свиваха от болка. Скоро светецът станал твърде слаб, за да говори, така че той се молеше мълчаливо, молейки Бог да прости греховете му. Кръв и слюнка течаха от устата му, а земята беше напоена с кръвта му. После изпадна в безсъзнание.
Мислейки, че е умрял, турците прерязаха въжетата, които го задържаха към дървото, а тялото на светеца падна на земята. Яростта им все още не беше намалена, затова продължиха да го ритат и бият. След малко светецът отвори очи и се помоли: „Господи, предавам духа си на Тебе.“ Около девет часа сутринта душата на мъченика се отдели от тялото му.
Тези неща останаха забравени близо 500 години, скрити в дълбините на мълчанието и забравата до 3 януари 1950 г. Дотогава на мястото на стария манастир възникна женски манастир. Игуменка Макария († 23 април 1999 г.) скиташе из руините на манастира, мислейки за мъчениците, чиито кости бяха разпръснати по тази земя и чиято кръв беше напоила дървото на православието. Тя осъзна, че това е свято място, и се моли Бог да разреши на нея да види един от отците, които живееха там.
След известно време тя сякаш усети вътрешен глас, който й казваше да копае на определено място. Тя посочи мястото на майстор, когото беше наела да прави ремонт в стария манастир. Човекът не искаше да копае там, защото искаше да копае някъде другаде. Тъй като мъжът беше толкова настоятелен, майка Макария го пусна, където пожелае. Тя се помоли мъжът да не може да копае там и затова удари скала. Въпреки че се опита да копае на три или четири места, той срещна същите резултати. Накрая той се съгласи да копае там, където първоначално бе посочила игуменката.
В руините на стара килия той изчисти развалините и започна да копае гневно. Игуменката му каза да се забави, защото не искаше той да повреди тялото, което очакваше да намери там. Той й се подигра, защото очакваше да намери мощите на светец. Когато стигна до дълбочината от шест фута, той разкри главата на Божия човек. В този момент необикновен аромат изпълни въздуха. Работникът побледня и не можа да говори. Майка Макария му каза да си върви и да я остави там. Тя коленичи и благоговейно целуна тялото. Когато изчисти още земя, тя видя ръкавите на расото на светеца. Платът беше дебел и изглеждаше, че е изтъкан на станчето от по-ранно време. Тя разкри останалата част от тялото и започна да премахва костите, които изглежда бяха тези на мъченик.
Майка Макария все още беше на онова свято място, когато падна вечер, затова прочете службата на Вечернята. Изведнъж чу стъпки, идващи от гроба, движейки се през двора към вратата на църквата. Стъпките бяха силни и стабилни, като тези на мъж със силен характер. Монахинята се уплаши да се обърне и да погледне, но след това чу глас, който казва: „Колко време ще ме оставите тук?“
Тя видя висок монах с малки, кръгли очи, чиято брада стигаше до гърдите му. В лявата му ръка имаше ярка светлина и той даде благословия с дясната ръка. Майката Макария се изпълни с радост и страхът й изчезна. "Прости ми", каза тя, "ще се грижа за теб утре, щом Бог направи деня зора." Светецът изчезна и игуменката продължи да чете Вечернята.
На сутринта след утриннята майката Макария почисти костите и ги постави в ниша в олтарната зона на църквата, запали пред тях свещ. Същата нощ свети Ефрем й се яви насън. Той й благодари, че се грижи за мощите му, след което той каза: „Казвам се свети Ефрем.“ От собствените му устни тя чу историята на живота и мъченичеството му.
Тъй като свети Ефрем прослави Бог в живота си и чрез смъртта си, Господ му даде благодатта да върши чудеса. Тези, които почитат светите му мощи с вяра и любов, са изцелени от всякакви болести и немощи и той бърза да отговаря на молитвите на онези, които го призовават.
Свети Ефрем също се почита на 3 януари.
Превод Vseh†Svetih: Oca.org/saints/lives/