Св. мъченици от Атчара, Грузия († 29 май, 1790)
Атчара е християнска крепост още от апостолски времена. Именно през този регион свети Андрей Първозвани влязъл в Грузия, проповядвайки Евангелието за първи път в иберийската земя. В тази земя, в село Гонио, са погребани светите мощи на мъченически загиналия апостол Матей.
От XVI век Атчара е обект на постоянни нападения от турците. Постигайки победа в Османско-персийската война, турците завладяват голяма част от южна и западна Грузия: Самцхе, Атчара и Шанети са обявени за турски провинции. Нашествениците добре знаеха, че за да завладеят напълно грузинския народ, е необходимо да се изкорени изцяло християнството. Така те започнаха систематична кампания за принудително помохамеданчване на грузинците.
Когато не успяха да постигнат целта си с подкуп и измама, те прибягнаха до насилие.
В своя труд „Ислямизацията на Грузия или разпространението на исляма в Западна Грузия през XVII – XVIII век” известният учен от началото на ХХ век Захария Чичинадзе разказва история, която е чул от един възрастен атчарянин: „В Атчара разпространяването на Ислямът се изправи пред мощна опозиция. Много от възрастните мъже и по-голямата част от жените стояха твърдо в християнската вяра и дори предизвикваха и изповядваха открито вярата си пред турските мюсюлмани.... Броят на тези възрастни мъже в Атчара беше значително голям. В крайна сметка беше издадена заповед: да се арестуват всички дисиденти, насилствено да ги обърнат в ислям и да екзекутират онези, които се съпротивляваха. Така всички възрастни християни от Атчара бяха арестувани и хвърлени в затвора. Тогава те бяха отведени до река Атчарискали, до мост от XII век, известен като „Мост на царица Тамар“. На този мост османците издигнаха гилотина.
Те обезглавиха възрастните хора и изпратиха краищата на езиците им на пашата след това хвърлиха телата им в реката. Това се случи преди двеста и тридесет години, през 1790 година.
Бесилки и гилотини бяха издигнати в селата Атчарискали, Кеда, Чакви, Куло, Мачахела и Гонио. Документите, съхранени в колекцията от ръкописи в музея на Ахалцихе, описват още по-ужасяващо подробно мъченическата смърт на атчарските християни: „Човешкият език е безсилен да опише мъченията, които грузинците претърпяха през онези години за изповядване на християнството. Докато бяха още живи, плътта им беше съблечена, а телата им нарязани; те бяха нарязани на парчета с мечове, коремите им бяха разкъсвани; те бяха печени над огън. Те бяха пронизани с нагорещени пръти, хвърлени в казани с вряла вода; разтопено олово се изсипваше по гърлото им; те бяха хвърляни в басейни с гореща вар.
Грузинската апостолска църква включва сред светиите всички свети отци и майки от Атчара, които са жертвали живота си в защита на християнската вяра.
Превод Vseh†Svetih: Oca.org/saints/lives/