Икона Чернобыльский Спас († 26 април, 1986)
През последните двадесет и две години църквата се моли за жертвите на ядреното бедствие в Чернобил, споделяйки скръбта на семейството и приятелите, всички страдащи от катастрофата в Чернобил – вече половин милион души, които напуснаха този свят, стотици хиляди деца с различни болести, свързани с Чернобил, човешки съдби от земята, на която са живели техните предци. Едно огромно място на картата на Украйна сега се нарича „зона на отчуждение“ – това е днешната болка.
Всички събития в пълен размер са отобразени на една икона, чието име е „Чернобил Спасител“. В памет на жертвите на аварията и от радиоактивно замърсяване и в здравето на оцелелите, е написана иконата „Чернобил Спас“.
Идеята за създаване на такава икона дойде на Юрий Андреев, който посвети живота си на ядрената енергетика, а по време на аварията получи огромна доза радиоактивно облъчване. Сега той е президент на Чернобилския съюз на Украйна.
Иконата често сънувал Юрий Борисович, но той смяташе, че нейното създаване е неразбираем сън, по някакъв начин дори ерес. Но един ден Юрий Андреев попитал митрополита на Киев Владимир, възможно ли е икона на Спасителя заедно с жертвите в Чернобил, спасяващи планетата от радиацията. Те не изляха никаква чужда кръв по време на борбата, но не съжаляваха за собствената си. Владика незабавно даде благословията на иконописеца Владислав Гарецски при изписване на иконата.
Горецски работи дълго време в Троице-Сергиевата Лавра, Той притежава уникална техника за работа със златни листа. От началото на април 2003 г. Юри Андреев и Владимир Горецки започнаха да работят върху сюжета и състава на иконата.
В горната част на иконата се намират фигурите на Дева Мария, Исус Христос и Архангел Михаил – той води войската на човешката Божия армия на живите и мъртвите „чернобилци“.
В долната част на иконата на преден план – Чернобилския бор – изображение, което не е измислено от човека.То изглежда като кръст и тризъбец, който е герба на Украйна. По време на войната фашистки престъпници – фашистките наказателни сили – обесили съветските патриоти в това дърво, тяхната мъченическа смърт дава чудесна сила на бора. Борът стои на почти една линия: четвъртият авариен блок – град Припят. (На 26 април 1986 година в Чернобил аварира четвърти блок на атомната електроцентрала. Катастрофата коства живота на десетки хиляди души, стотици хиляди са болни, а над 300 хиляди губят домовете си.)
След експлозията на АЕЦ Чернобил отдясно и отляво на град Припят преминаха две парчета от емисии, покривайки гробище, болница, гаражи, производствена зона, пожарна станция. Борът стоеше в зоната на тази „червена гора“, в зоната на много гъсто замърсяване – от 100 до 1200 рентген в час.
По време на ликвидацията цялата гора беше погребана, а боровото дърво с околните военни обелиски остана.
Дървото стана символ на трагедията в Чернобил. То получи централното място в долната част на иконата. ( В ,,червената гора” младите борови насаждения получили доза облъчване води до образуването на генеративни органни мутации. Важно е да се отбележи, че има източник на облъчване и в хранителния субстрат, биомасата, затрупана в окопа през 1986 госина. Радиоактивните вещества, влизащи в растенията заедно с хранителни вещества през кореновите системи, образуват значителни нива на вътрешно облъчване. В резултат на което образуват допълнителни клони, на други растежните процеси са потиснати. Дори 15-20 години след засаждането, тези растения са нараснали на височина само от един и половина до два метра. На някои клоновете ги няма, а на някои са изключително удължена или, напротив, съкратени. Това са генеративни мутации (морфози), причинени от йонизиращо лъчение. Генетичните мутации в района на Чернобил продължават и днес. Те засягат растения, животни и лица, родени след инцидента. Засегнати са както дивите екземпляри, така и домашните култури. Аномалии се проявяват и при хората и животните. Облакът от Чернобил достига България точно на 1 май.
За периода 30 април – 2 май радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията.
Българите обаче остават в пълно неведение за убийствения радиационен дъжд.)
Вляво са изобразени душите на мъртвите жертви в Чернобил, вдясно – ликвидаторите на аварията: пожарникарят, работник станция, пилота, медицинската сестра. На хоризонта, отвъд очертанията на „Саркофага“, може да се види блясъкът на изгрева на слънцето, в небето лети звезда Пелин. На заден план – земята се изгаря, на преден план – зелена, съживяваща. (На 26 април 1986 г. в 1.23 ч четвърти реактор в съветската атомна електроцентрала експлодира, оставяйки след себе си огромно изтичане на радиация в околната среда. Радиоактивното замърсяване обхвана над 200 000 квадратни километра, най-вече в Украйна, Беларус и Русия. Непряко радиацията е разнесена в цяла Източна Европа и Скандинавския полуостров. В България в продължение на няколко дни се отрича за случилото се.)
Горецки работи над «Чернобыльским Спасом» в продължение на пет месеца.Иконата е осветена на 28 август 2003 г. близо до стените на Църквата „Успение Богородично“ в Киево-Печерската Лавра. По време на освещаването се появи чудно явление, наблюдавано от хиляди хора.Най-напред прелетял гълъб над иконата, в небето се появи дъга сред облачните облаци под формата на ореол (нямаше дъжд в навечерието!). След това в небето се появи православен кръст, в центъра на който беше слънцето.
Иконата беше дадена на Църквата „Успение Богородично“, но по искане на чернобилците тя постоянно е в процесии – кръстни ходове – през регионите на Украйна. Иконата станала утешение на чернобилци, тя беше призната и я считат за своя в много украински семейства, защото трагедията на Чернобил като цяло, докосна всички. Иконата помага на ранената чернобилска земя. Кръстните ходове на «Чернобыльского Спаса» са придружени от чудотворни явления и изцеления. С изображението на иконата чернобилците отиват на сложни хирургически операции, поставяйки я да лежи под възглавницата на болни деца.
Настоятелят на единственият действащ в зоната на отчуждението Свято-Илински Храм отец Николай решил да приготви списък към иконата «Чернобыльский Спас» за онези места в зоната, където преди това имаше православни църкви, унищожени от болшевиките през 1930-1950 година. В тези свещени места сега са установени православни кръстове.
Един ден отец Николай донесе иконата в село Илинцъ,в който някога стоял Храм на Рождество Богородично. На това място свещеникът поставил иконата и заобиколен от десетки стари-самостоятелни заселници, които се върнаха в родното си село в нарушение на забраните, започнаха молебен. По време на службата се появи един стълб светлина сред ясното безоблачно небе, който осенил всички. Това явление продължи само няколко секунди, бяха направени снимки, върху които това чудо изглежда като осветена ивица, излъчвана от отвореното Евангелие направо в небето.
И през 2004 г. имаше още един случай, който в крайна сметка убеди вярващите в необичайните свойства на иконата: по време на покушението на отец Николай ножът падна в портфейла, където имаше снимка-фотография на иконата. Това спаси живота на свещеника.
По инициатива на Съюза «Чернобыль Украины» е бил написан пълен списък на иконите «Чернобыльский Спас» за Храма Христа Спасителя – подарък на чернобилските граждани на Украйна за жертвите на Русия в Чернобил. Желанието за прехвърляне на списъка с икони на 30 юни 2004 г. бе подкрепено и благословно от Святейший Патриарх Московский и Всея Руси Алексий II.
Катастрофата в Чернобил е тест-изпитание, дадено от Господ, за да предупреждава човек за по-ужасни грешки. Човек чрез невежество, невнимание и алчност-лакомия може да стане опасен за цялата жива земя. Но Бог дал това изпитание на тези, които са успели да се справят с него. Чернобилските спасители заслужиха най-високата възможна награда на земята – да бъдат приравнени към Божията армия.
Отец Николай:
„Вече са писани стотици книги за трагедията в Чернобил, много филми, филмови клипове бяха заснети за това бедствие.
Всичко това отдавна събира прах по рафтовете и в най-добрия случай се показва на следващата годишнина от аварията в атомната електроцентрала в Чернобил.
Това, което не е възможно за човека, е възможно за Господ.
Святата икона показва само факта, че се опитват да пишат и да показват за Чернобил в продължение на 20 години. “
© 2009-2018 Храм свт.Феодосия Черниговского
Източник: https://devoika.wordpress.com