Възпоминание на Шестия Вселенски събор († 23 януари, 7.11.680 - 16.09.681)
Шестият Вселенски събор бил свикан през 680 г. при император Константин Погонат в Константинопол против монотелитите, които, за да примирят монофизитското учение с православното, признавали в Иисуса Христа две естества, подобно на православните, но подобно на монофизитите, допускали в Него само една воля - Божествената. Разпространението на това учение предизвикало големи смутове в Църквата и предизвикало появата всред православните на ревностни защитници на православието, които застанали открито срещу монотелитството, виждайки в него само прикрито монофизитство. Императорските едикти, явно признаващи една воля в Христа, но в същото време, с цел прекратяване на смутовете, предписващи да се избягват изразите “една” и “две воли” в Христа и дори най-строго повеляващи безусловно да се прекратят всички прения по спорния въпрос, под страх от гражданско преследване на непослушните, дали само повод за по-голямо раздразнение и дори произвели мъченици сред доблестните защитници на православието. При това източните и западните отци и представители на църквата се разделили, тъй като сред първите имало много монотелити, а западната църква открито се обявила против ереста и излязла в защита на православното учение. Това и принудило, накрая, император Константин Погонат да свика Вселенски събор, който бил открит през 680 г., след предварителни разговори с Рим. На събора дошли 170 отци, между които лично присъствали двама източни патриарси: Георги Константинополски и Макарий Антиохийски, и двамата - монотелити; а Римският папа Агатон изпратил легати от свое име. Императорът сам присъствал на заседанията на събора, който продължил около година. Фанатизмът на монотелитите стигнал до такава степен на изстъпление, че един от тракийските монаси, на име Полихроний, предложил пред събора като доказателство за правомислието на монотелитите да възкреси мъртвец и когато му дали възможност да извърши това пред народа, той бил жестоко посрамен. След много горещи спорове съборът определил да се признават две воли в Иисуса Христа - Божествена и човешка, съответстващи на двете естества. Константинополският патриарх Георги осъзнал заблудата си и бил приет в общение с Църквата. Но Антиохийският патриарх Макарий упорито останал в монотелитската ерес, в резултат на което бил предаден на анатема заедно с всички предшестващи монотели. Съборът започнал на 7 ноември 680 година и завършил на 16 септември 681 година.
©Жития на светиите.Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Прочети повече: http://pravoslavenhram.com