Преподобни Мавсима Сириец († 23 януари, края на IV век)
Преподобни Мавсима бил сириец от околностите на град Кир, като получил просто възпитание на село, светият показал преуспяване във всички добродетели. Като се прославил в личния си живот, той получил духовно началство в едно село близо до града. Свещенодействайки и пасейки овцете на стадото Божие, той говорел и вършел това, което повелява Божествения закон. Имал само една дреха; щом се скъсвала от старост, преподобният я закърпвал с нови и нови кръпки и така покривал голотата си. Свети Мавсима толкова усърдно се грижел за странниците и сиромасите, че вратата на жилището му винаги била отворена за всички идващи. Казват, че преподобният имал два съда: един с житни семена, а другия - със зехтин, от които давал на всички нуждаещи се. Милосърдният Господ, Който благословил Сарептската вдовица, изпратил също такова благословение и върху съдовете на преподобния Мавсима, защото Господ е “благ и милосърден и многомилостив към всички, които (Го) призовават”. Както наредил да не свършват брашното в делвата и дървеното масло в гърнето, от които вдовицата хранела великия пророк, така и на дивния Мавсима Господ подал изобилие, равно на грижата му за бедните. Като живял благочестно и богоугодно до дълбока старост, светият мирно отишъл при Господа.
- Господ Иисусе Христе, помилуй мен и всички, които служат на Твоето име и се покланят на Теб, Истинския наш Бог.
Селяните разбили килията и отвели светеца със себе си; блаженият безмълвник и този път ни най-малко не се противил и не искал да го оставят. Като направил по този начин сам себе си мъртъв за този живот, той в най-точния смисъл можел да повтори апостолското слово: “Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене”. Като умъртвил в себе си в такава висока степен, както никой друг, плътското начало в човека, блаженият Саламан извършил докрай своя подвиг и ликувайки, се преселил в небесните обители.
©Жития на светиите.Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Източник: http://pravoslavenhram.com/