Свети Серапион Псковски († 15 май, 1480)
Свети Серапион Псковски е роден в Юриев (сега Тарту), който тогава е бил под властта на германците, които се стремяли да унищожат православието там. Родителите му били енориаши в руска църква с името на Свети Николай.
Свети Серапион бил добре запознат със Светото писание и неведнъж влизал в защита на православието. Когато искали да го обърнат със сила в чуждата вяра, той избягал в пустинята Толвск, недалеч от Псков, където псковският монах Ефросин (15 май) започнал подвижнически живот.
Под негово ръководсво свети Серапион започнал да придобива опит за живота в пустинята. Но скоро той се подложил на изкушения. Без благословия той искаше да напусне своя духовен отец и да живее монашески живот в пълна самота. Но Господ помогна на неопитния послушник: след като сериозно нарани крака си, той се разкая, че последва своята воля и прояви неподчинение, след което се върна при св. Ефросин.
След като получи Голямата схема, той постоянно живееше със свети Ефросин в продължение на 55 години, като стриктно спазваше обета за мълчание. Братята започнаха постепенно да се събират около свети Ефросин, за което той построи храм в името на Тримата Йерарси и им повери скитско правило.
Свети Серапион ревностно изпълни всичко, което му бе заповядано и беше пример за подражание на всички монаси. Той толкова строго изпълни монашеския обет за послушание, че житиеписецът му го нарекъл „непогребан труп.“ Той понaсяше всяка обида с изключително смирение, като винаги обвиняваше себе си и сам поиска прошка от обиждащите го. Монахът ясно осъзнал силата на общите молитви и често казваше, че „редът на дванадесетте псалми“, който пял сам в килията си, не може да се равнява на един „Господи, помилуй“, който се пее в църква.
Свети Серапион умира на 8 септември 1480 година в празника на Рождество на Пресвета Богородица. Тъй като денят на успението на свети Серапион съвпада с един от дванадесетте големи празника, неговото възпоменание е на 7 септември. За светеца са съставени Тропари и Кондак.
Свети Ефросин предаде тялото на своя ученик в земята. С пламенната си любов към Бога и с монашески дела той се е преобрази в „кости, покрити с кожа.” Свети Серапион не бе отделен от своя духовен Отец дори и след смъртта им: техните свети мощи са били поставени една до друга. Обща служба бе съставена за свети Евфросин и Серапион (15 май), където свети Серапион се прославя като, „спътник и приятел“ на свети Ефросин.
Свети Серапион също се чества на 7 септември.
Превод Vseh†Svetih: Oca.org/saints/lives/