Преподобни Дионисий, аехимандрид на манастира Свети Сергий († 12 май, 1570 - 1633)
Свети Дионисий от Радонеж, в света Давид Зобниновски, е роден около 1570 г. в град Ржев. Послушник, а след това ръководител на манастира "Успение Старицки", по време на смутните времена той е бил главният помощник на свети Ермоген, Московският патриарх.
От 1611 г. свети Дионисий е архимандрит на Троице-Сергиевската лавра. Под неговото управление в близост до манастира са открити дом и болница за ранените и тези, които са останали без дом по време на полско – литовското нашествие. По време на глад той казал на братята от Лаврата да ядат овесен хляб и вода, оставяйки житото и ръжения хляб за болните. През 1611 – 1612 г. той и управителят на Троице-Сергиевския манастир монахът Авраам Палицин († 1625 г.) пише писма с молба на хората от Нижни-Новгород и други градове да изпращат силни мъже и пари, за да освободят Москва от поляците. Той също пише до княз Димитрий Пожарски и до всички военни хора, като ги призовава да ускорят кампанията за Москва.
Неговото монашеско послушание помогна на свети Дионисий да поддържа собствената си вътрешна светлина, непорочна през ужасните години на тогавашното бедствено време. Светецът постигнал висока степен на духовно усъвършенстване чрез непрестанна молитва, която му даде дарбата да върши чудеса. Той внимателно скриваше духовния си живот от други хора, които биха могли да понесат вреди от повърхностни познания за него.
„Не питай монах за неща, свързани с неговия монашески живот - казваше свети Дионисий,„ тъй като за нас монасите е голямо нещастие да разкриваме такива тайни на миряните. Писано е, че това, което се прави тайно, не трябва да се знае, дори от собствената ни лява ръка. Трябва да се скрием, така че това, което правим, да остане неизвестно, за да не би дяволът да ни доведе до всякакъв вид небрежност и безхаберие."
Бихме могли да предположим само неговото духовно развитие и опознаването на Бога, което бе постигна, чрез онези неща, които станаха и когато обстоятелствата принудиха свети Дионисий да вземе активно участие в живота на света около него.
Едно такова обстоятелство беше участието му в преразглеждането на служебните книги. През 1616 година свети Дионисий говори за работа по коригирането на Книгата на нуждите, като я сравнява с древнославянските ръкописи и различни гръцки издания.
По време на работата си разследващите откриват несъответствия в други книги, редактирани в периода между патриарсите (1612-1619). Хората не разбираха какво правят редакторите, затова на Съвет от 1618 година обвиниха свети Дионисий и другите в ерес.
Отнет е свещеническият му чин и е отлъчен от Църквата, той е затворен в манастира Новоспаски (Нов манастир Преображение на Спасителя), където искаха да го убият чрез глад. Интервенцията на Московския патриарх Филаретос и патриарх Теофан Йерусалимски (1619-1633) успяха да спечелят освобождаването му през 1619 година и той беше освободен от обвиненията срещу него.
Свети Дионисий бил известен със строгото спазване на манастирското правило, също взимаше активно участваше във всички манастирски послушания и при възстановяването на манастира след обсадата на Лаврата. Животът и канонът на светеца е съставен от управителя на Троице-Сергиевския манастир Симон Азарин и допълнен от свещеника Йоан Наседка, сътрудник на свети Дионисий, с когато работел по служебните книги.
Свети Дионисий почива на 12 май 1633 г. и е погребан в Троице – Сергиевската лавра.
Превод Vseh†Svetih: Oca.org/saints/lives/