Блажени Христофор, наречен Кристесия от Грузия († 11 май, 1771)
Семейството на блажени Кристесия е от Егриси в Западна Грузия. От младостта си Кристесия копнеел за служение Богу и усамотен живот, но бил принуден от господаря си да се ожени и чрез този брак родил син. По – късно, когато и жена му, и синът му починали, господарят му настояваше да се ожени отново, но благочестивия Кристесия не помисли да се съобрази със заповедта на господаря си.
Вместо това той послуша заповедта на духовния си баща, който го посъветва да се отклони от света и да отпътува към пустинята Давид – Гареджи. Дълбоко вдъхновен от съвета на своя духовен баща, Кристесия изоставил своето имущество и се оттеглила в манастира "Свети Йоан Кръстител" в пустинята Давид – Гареджи.
Светият отец прекарал много години в смирена служба на Господ. Той получи послушание да събира дърва за огрев и да носи вода за манастира и така той изпълняваше тези задачи послушно и в съвършена кротост. Всеки ден той изминаваше четири мили, за да напълни стомна с вода и след това я пренасяше до малка колиба наблизо. След това той закачваше стомна на входа, за да я виждат отдалеч пътниците и да дойдат и да утолят жаждата си.
Грижел се и за малка зеленчукова градина, за да храни минувачите. Всяка събота той приготвяше коливо (ястие от пшеница и мед, традиционно предлагано в чест на починалите) и го разделяше на три части: една част възпоменаваше семейството и близките на онези, които даряваха житото и меда; втората, починалите отци на манастира; и последната, всички упокоили се православни християни.
Винаги смущаваше свети Кристесия да вижда братята и сестрите си в противоречие помежду си, така че когато чувал, че двама души се карат, отиваше да ги помири. „Деца мои!“, Той им казваше: „Ако не се вслушате в думите ми, аз ще остана в скръб и дяволът, който винаги е устойчив на мира, ще се зарадва и ще изпрати повече скръб върху вас. Дойдох при вас гладен и ще си тръгна гладен! ”Думите му стопляха сърцата на онези, които съветваше, и им помагаше да се примирят помежду си.
Една гореща вечер след Вечерня, Свети Кристесия тръгна пеша до едно село. Той напусна по здрач, а когато падна нощта, небето беше без луна и изключително тъмно. След известно време стана трудно да се върви по-далеч, така че Свети Кристесия спря да се моли и пред него се появи ярка светлина, която му освети пътя. Божествената светлина го води през цялата нощ, докато стигна до село Сартичала.
Килията на свети Кристесия беше бедна и тясна. Той спеше на легло от дървени дъски, които беше покрил с овча кожа, и вместо възглавница, опря главата си върху камък. Благочестивия монах носел палто от овча кожа и сандали, изработени от кора. Каквото получи, той даваше на бедните. След като се доверяваше напълно на Бога, той не си позволи да се тревожи за утрешния ден, нито пък си направи труда да съхранява храна или провизии за суровите зимни месеци.
Отец Кристесия бе в напреднала възрастта, когато прие монашеско пострижение и получил новото име Христофор. Той почина спокойно през 1771 година, на осемдесетгодишна възраст.
Превод Vseh†Svetih: Oca.org/saints/lives/